Институт за изследване на войната: Защо Кремъл „преглътна“ елиминирането на Хаменей?

Конфронтацията в Близкия изток ескалира след израелската операция „Лъвски рев“ и американската „Епична ярост“. В резултат на тези действия ръководството на Корпуса на стражите на ислямската революция и духовният лидер на Иран бяха унищожени. Сега Техеран изстрелва ракети по американски бази, но анализаторите отбелязват, че Москва, въпреки статута на „стратегически съюзник“, на практика е оставила Иран без подкрепа.

Анализатори от ISW (Института за изследване на войната, със седалище във Вашингтон) посочват в последния доклад от 1 март, че в неделя кремълският диктатор Владимир Путин официално се обърна към иранския президент Масуд Пезешкиан с думи на подкрепа след смъртта на върховния лидер Али Хаменей. В обръщението си руският лидер нарече събитието „цинично убийство“, но експертите обърнаха внимание на показателен детайл: Путин никога не спомена директно Съединените щати или Израел, което показва страха му да не развали окончателно отношенията си с Вашингтон.

От своя страна, представители на руското външно министерство излязоха с много по-остри критики, обвинявайки Запада в „лов“ на ирански лидери. Руски дипломати заявиха, че подобни действия нарушават нормите на международното право. Според международни наблюдатели обаче тези твърдения изглеждат празни, тъй като самата Русия игнорира същите тези норми от години във войната срещу Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров се е опитал да създаде илюзия за активност чрез телефонни разговори с Китай и арабски страни. Той е призовал за „стабилизиране на ситуацията“ чрез Съвета за сигурност на ООН. Експерти по сигурността обаче подчертават, че тези обаждания са само опит да се скрие фактът, че Русия няма ресурсите да се намеси в конфликт от такъв мащаб, каза източникът.

Други висши руски служители, включително постоянният представител в ООН Василий Небензя, също се ограничиха до стандартните призиви за „възстановяване на диалога“. Въпреки това, както заключават авторите, подобна пасивност подчертава дълбока асиметрия в отношенията между двете страни. Москва е готова да използва ирански оръжия, но не е готова да жертва интересите си в името на спасяването на иранския режим, надявайки се в замяна да получи отстъпки от Съединените щати по украинския въпрос.

Преговори между Иран и САЩ 
УНИАН вече писа, че Доналд Тръмп е заявил, че американските военни възнамеряват да продължат офанзивата си срещу Иран „четири до пет седмици“. Според президента, 48 ключови ирански лидери и значителна част от военния флот на страната вече са елиминирани благодарение на прецизни удари, което позволява операцията да продължи „преди графика“.

Тръмп подчерта, че основната цел е пълното унищожаване на ядрения потенциал на режима, но е готов за преговори с нови представители на иранското правителство, които уж вече осъществяват контакт. Въпреки успехите, американският лидер предупреди за възможността за нови загуби сред военните и призова иранския народ да се възползва от момента за смяна на режима в страната си.

По-късно стана известно, че Иран категорично отказва всякакви преговори със САЩ. Това изявление беше направено от председателя на Висшия съвет за национална сигурност на Иран Али Лариджани на фона на мащабна военна операция на САЩ, довела до елиминирането на върховния лидер Хаменей.

В момента страната е в напрегната ситуация, а американската страна продължава да нанася удари по стратегически цели за унищожаване на ядрения потенциал на Иран. По този начин иранските власти демонстрират нежеланието си за компромис, въпреки критичните загуби във висшето ръководство и продължаващите военни действия.

Превод: Faktor.bg