Институт „Иван Хаджийски“ публикува традиционния си месечен анализ. Балканската част на анализа е твърде актуална за България, разгледани на фона на процесите, които протичат сред съседните държави. 

Проблемите за България се сгъстяват 

В усложняващата се международна конфигурация става по-трудно да удържи доверието на всички партньори едновременно – любимата на Борисов тактика. Поне три са направленията, в които от България се очаква да направи нещо, да се идентифицира с един интерес и да се разграничи от друг – руските газови трасета през Балканите към Европа; американо-турските отношения; разпределението на мигрантите в ЕС.

Очакваната среща на българския премиер Бойко Борисов с президента Тръмп бе тема на част от медиите в България още от февруари насам. В крайна сметка снимка с Тръмп се появи, но тя не разсея съмненията, че във Вашингтон не фаворизират българския премиер.

Обяснение за хладината лесно можем да намерим в друга (и по-съдържателна) среща на Борисов, с турския президент Реджеп Ердоган. По ред причини, и независимо от американския натиск, Борисов не иска, или не може, да се откаже от привилегированите си отношения с турския държавен глава.

Двойствена е и позицията на Борисов за Унгария, двойствена е и за Русия. Борисов не иска да се ангажира в определена посока и това донякъде е разбираемо. Въпросът е дали ще бъде в състояние да избегне ангажирането още дълго време.

Към това трябва да добавим и необходимостта от по-активна и проактивна политика по македонския въпрос. За да гарантираме продължаване на затоплянето между България и Македония и европейска перспектива за югозападната съседка. 

Трудният път на Балканите към Запада

Тече нелек процес на „позападняване“ на Балканите. Процес, в който ядрото на ЕС явно действа в синхрон със САЩ – за разлика от много други случаи напоследък. Повишаването на напрежението между Гърция и Русия е един от видимите симптоми на „западния вятър“ в нашата част от света. 
Едни проамерикански Балкани биха били допълнение на кордона страни, които възприемат по-скоро защитни позиции срещу Русия – от Румъния до Прибалтика. Дебатът около военната база в Полша е точно в този контекст.

Все по-напрегнатите отношения на Вашингтон с Анкара повишават тежестта на балканския „тил“ на американската политика спрямо Турция. Едни прозападни Балкани ще са също важен инструмент за сдържане на Турция и упражняване на ефективно влияние върху нея. България може да е малка пионка в този процес, но снимката на Доган с посланика на САЩ, като че ли показва, че всяка фигура по дъската има значение в американско-турските отношения.

Руската страна едва ли би сдала с лекота влиянието си в района. Затова и процесът на „позападняване“ среща доста трудности. Горещият македонския проблем го показа: срещу натовизацията на Балканите, Русия подкрепи „идентитета”.