„В България има нови каторги, които са много страшни, че даже нацистите не могат да постигнат садистичната изобретателност на червените“.

Това е коментирал представител на българската интелигенция в началото на 70-те години, а до коментара му е достигнало Шесто управление на Държавна сигурност за борба срещу идеологическата диверсия, като го е използвало за пример с своя информация, която достига до нас благодарение на запазените архиви на ДС (виж л. 11).

Името на представителя на интелигенцията не е посочено, а той вероятно е имал предвид тайно създадения от МВР-ДС със знанието на Политбюро на ЦК на БКП концлагер край Ловеч, където в периода 1959-1962 г. режимът извърша серия от убийства на лагеристи поставени в изключително нечовешки условия.

Във въпросната строго секретна справка относно: Оперативната информация по направление на художествено творческата и научната интелигенция през периода 1970-1972 г., която desebg.com публикува, са цитирани и други примери на отрицателни командари срещу комунистическия режим.

Друг интелектуалец, чието име също не е упоменато, но е уточнено, че е обект на Шесто управление на ДС е коментирал при изборите през 1971 г. следното: Какви избори могат да стават в тази загубена страна България? Болшевиките 25 години се опитват да ни смажат, но ние се държим.“ (л. 11).

Същият представител на интелигенцията е заявил, че от съветските писатели признавал само Солженицин, а Шолоков бил „литературно недоразумение“.

„Някои писатели стоят в открита опозиция на партийната линия в областта на литературата и изкуството и влияят отрицателно върху някои млади, идейно неукрепнали писатели“, посочва Шесто.

То обръща внимание, че западните посолства чрез различни свои културни инициативи имали възможност да контактуват с представители на българската интелигенция и подозира, че някои от западните дипломатически мисии съставят картотека за интелектуалците, които имат отрицателни прояви срещу комунистическата власт.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.