„Знаели са какво търсят“ – в убийството на бизнесмена Владимир Янков вероятно са замесени хора от обкражението му

След жестокото убийство на бизнесмена Владимир Янков, известен като Владо Загатото, една от основните коментирани версии в публичното пространство е свързана с възможен опит за достъп до негови криптоактиви. Темата коментираха пред бТВ криминалистът Иван Савов и експертът по киберсигурност Любомир Тулев.

Според Иван Савов случаят изглежда като предварително подготвено престъпление, а извършителите вероятно са имали конкретна цел:

„В конкретната ситуация със сигурност е имало предварителна подготовка и със сигурност извършителите - защото според мен са повече от един човек, са знаели какво правят. Така че поне тази версия за криптопортфейла на жертвата на мен ми се струва най-правдоподобната. Тоест тези хора са били наясно точно какво искат от него и какво търсят.“

По думите му е възможно извършителите да са имали информация от близкото обкръжение на жертвата, включително за неговите навици и моментите, в които е бил без охрана.

„На 200% трябва да смятаме, че това са хора, които са се влели в обкръжението на този човек, защото това е единственият начин наистина да се разбере къде е най-правилното място и кога е най-правилният момент“, каза криминалистът.

„Най-вероятно ще стане ясно, че се касае и за хора от обкръжението. Или хора от обкръжението, които са дали информация на извършителите, а те просто са я използвали впоследствие.“ - допълни той.

Експертът по киберсигурност Любомир Тулев обясни, че криптовалутите може да бъдат съхранявани по няколко начина – чрез хардуерен портфейл, софтуерен портфейл или криптоборса. За достъп до тях обаче е необходима конкретна информация – PIN код, seed фраза или достъп до акаунт.

„Но и при трите случая, и в трите варианта, за да можеш да отключиш този виртуален портфейл, ти трябва да имаш физически достъп до човека, за да може той да ти каже паролата, да ти каже PIN-а или да имаш достъп до неговия телефон и имейл“, обясни Тулев.

Относно тезата дали е имало опит за изтръгване на такава информация Иван Савов посочи, че това е една от възможните версии.

„Най-вероятно за това става въпрос и изтезанията са били с цел да предостави тази информация, която господин Тулев току-що обясни, че е необходима. Дали е предоставил, дали е имало изтегляне от неговите криптоактиви – мисля, че това също може да се провери в някакъв момент.“ - каза още Савов.

Любомир Тулев обясни, че самата блокчейн технология позволява проследяване на транзакциите, но не и лесно установяване на реалния собственик на даден портфейл.

„Транзакциите са видими. Всяка една транзакция е видима за всички участници в блокчейн веригата. Всеки потребител, отваряйки най-обикновен блокчейн експлорър в интернет, може да види всяка една транзакция. Другият въпрос е, че не може да види този портфейл, който изпраща към другия портфейл, на кого реално принадлежи.“ - поясни той.

„В блокчейн света принадлежността, собствеността на портфейлите е анонимна, неизвестна, а самата транзакция е видима за всички участници“, добави експертът.

Според него България не е изолиран случай, ако се потвърди версията за опит за придобиване на криптоактиви чрез насилие. В света вече има подобни престъпления.

„В света има много такива примери, в които имаме изнудване на човек физически да даде достъп до своите криптоактиви, които да бъдат откраднати, защото една транзакция става в рамките на минути“, отбеляза той.

Тулев допълни, че при криптовалутите прехвърлянето на големи суми може да стане много бързо.

„И в рамките на минути можеш да прехвърлиш милиони, милиарди. Цялата стойност на портфейла може да бъде прехвърлена. Което, разбира се, за конвенционалните престъпници е бърза и лесна плячка.“ - каза още той, като припомни случаи в България, за които се подозира, че точно криптовалутите са били причината за насилие над хора.

Криминалистът Иван Савов също подчерта, че независимо от формата на богатството, рискът от престъпно посегателство остава:

„Всеки човек, който има определено състояние – дали ще бъде във физически хартиени пари, дали ще има банкови сметки, или ще са криптопари – е наясно, че в даден момент някой може да реши да му вземе парите и да го направи по криминален начин.“

Според експертите ключовият въпрос остава как виртуалните активи може да бъдат превърнати в реални средства. Тулев обясни, че това обикновено става чрез криптоборси, където активите могат да бъдат конвертирани във фиатни валути.

„Най-вероятно извършителите са искали да се сдобият конкретно с криптопортфейл“, заяви криминалистът.