Новата структура на властта в Иран след Хаменей - ще продължи ли доминацията на силовите структури

Шабнам фон Хайн , Елина Фархади и Нилофар Голами - Дойче веле

След смъртта на аятолах Али Хаменей синът му Моджтаба поема управлението на политическата система, изградена от баща му през последните десетилетия. Как ще се промени структурата на властта сега.

С държавното погребение на аятолах Али Хаменей, загинал при американско-израелски удари на 28 февруари, в Иран започва нова политическа фаза. Негов наследник е Моджтаба Хаменей, вторият син на дългогодишния лидер на революцията, който досега не се е появявал публично и дори отсъстваше от държавните траурни церемонии за баща си. Сега той става третият върховен лидер на Ислямската република след революцията през 1979 г.

Смяната във властта обаче означава много повече от просто кадрово пренареждане на върха на държавата. Тя е резултат от дълбока институционална промяна, която се осъществи по време на почти 40-годишното управление на Али Хаменей. Според оценката на експерта по Иран Реза Талеби по времето на Хаменей из основи са били променени властовите структури на Ислямската република.

„За разлика от аятолах Рухола Хомейни, който след революцията създаде система, основаваща се на личния му авторитет, Али Хаменей започна да преобразува коренно тази система“, казва политическият анализатор в интервю за ДВ.

През последните 37 години влиянието на религиозните авторитети върху ключовите политически решения постепенно е било ограничавано. На тяхно място са били засилени институциите за сигурност, кабинетът на Върховния лидер, както и свързаните с него политически и военни мрежи.

Отсъствието на трима бивши президенти

Тази промяна промени и ролята на институциите. Според анализа на Талеби най-вече президентските избори все повече се превръщат в състезания, провеждани в предварително установена политическа рамка. Макар че президентите от различни политически лагери със сигурност можеха да оставят свой собствен отпечатък и да поставят специфични вътрешни приоритети, те разполагаха само с ограничено пространство за маневриране в стратегически области като външната политика, ядрената програма и регионалната политика.

Нито един от тримата бивши президенти на Ислямската република - Хасан Рохани, Махмуд Ахмадинеджад и Мохамед Хатами – не беше видян заедно с други водещи фигури на политическия елит по време на шестдневния държавен траур за аятолах Али Хаменей. Вместо това представители на апарата за сигурност – по-специално командирите на Революционната гвардия – както и настоящият президент Масуд Пезешкиан, бяха централни фигури в официалното отразяване на събитието.

Твърди се, че Пезешкиан е в добри отношения с Моджтаба Хаменей. Той е изиграл ключова роля в преговорите за примирие - лично той ги е одобрил, след като президентът Пезешкиан, в качеството си на председател на Висшия съвет за национална сигурност, е обещал да „защити правата на иранския народ и да поеме отговорността за това.

Новото самочувствие на Революционна гвардия

Наред с Пезешкиан, Мохамад Багер Галибаф – бивш командир на Революционната гвардия и настоящ председател на парламента – също изигра ключова роля в преговорите със САЩ.

На 14 юни 2026 г. САЩ и Иран се споразумяха за проект на рамково споразумение (Меморандум за разбирателство) като основа за по-нататъшни преговори за по-всеобхватна сделка. След последната ескалация в Ормузкия проток президентът на САЩ Доналд Тръмп постави под въпрос преговорите с Техеран, но остави вратата отворена за планираните следващи стъпки.

Иран разглежда контрола над Ормузкия проток като един от най-важните си инструменти при воденето на преговори и затова се опитва да попречи на създаването на алтернативни морски маршрути – например през Оман и с участието на САЩ или международни организации – без иранско съгласие.

Без отстъпки към умерените сили?

В сегашната криза умерените сили, например привържениците на бившия президент Хасан Рохани, който подписа ядреното споразумение през 2015 г., не успяха да придобият по-голямо влияние. Експертът Моджтаба Наджафи очаква да избухне вътрешен конфликт в Революционната гвардия. Според неговата оценка твърдото ядро на властта понастоящем не вижда причина да прави по-големи отстъпки към умерените политически сили извън тази мрежа.

Остава да се види дали твърдото ядро на властта в Ислямската република ще последва Моджтаба Хаменей, преориентирайки се към него, или пък самият Моджтаба Хаменей, който според съобщенията е бил тежко ранен, ще се превърне в инструмент р ръцете на тези центрове на властта.