Иран заяви, че през следващите дни ще проведе ядрени разговори с трите европейски държави, които инициираха резолюцията срещу него, приета от атомния надзор на ООН, предаде БГНЕС с позоваване на АФП.

Говорителят на министъра на външните работи Есмаил Багаи заяви, че срещата на заместник-министрите на външните работи на Иран, Франция, Германия и Обединеното кралство ще се състои на 29 ноември, без да уточнява мястото на провеждане.

„Ще бъдат обсъдени редица регионални и международни въпроси и теми, включително проблемите на Палестина и Ливан, както и ядреният въпрос“, каза говорителя на външното министерство.

Багаи определи предстоящата среща като продължение на разговорите, проведени със страните през септември в рамките на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

На 21 ноември управителният съвет на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), който се състои от 35 държави, прие резолюция, с която осъди Иран за отказа от сътрудничество. По-рано Техеран многократно е отказвал да допусне инспектори на МААЕ до ядрените си съоръжения, а камерите за наблюдение биваха повреждани умишлено.     

Този ход бе предприет в момент на покачване на напрежението около иранската атомна програма, която според мнозина има за цел разработването на ядрено оръжие - нещо, което Техеран многократно е отричал.

Това стана и след като ръководителят на МААЕ Рафаел Гроси се завърна от пътуване до Техеран, където изглежда е постигнал напредък.

По време на посещението Иран се съгласи с искането на МААЕ да ограничи чувствителните си запаси от обогатен уран с чистота до 60%.

В отговор на резолюцията Иран обяви, че пуска „серия от нови и усъвършенствани центрофуги“.

Центрофугите обогатяват уран, превърнат в газ, като го въртят с много висока скорост, увеличавайки дела на делящия се изотопен материал (U-235).

„Ще увеличим значително капацитета за обогатяване с използването на различни видове усъвършенствани машини“, заяви Бехруз Камалванди, говорител на иранската организация за атомна енергия.

Страната обаче също така обяви, че планира да продължи „техническото си сътрудничество и сътрудничеството в областта на гаранциите с МААЕ“.

Иранският президент Масуд Пезешкян, който е на власт от юли и е привърженик на диалога със западните страни, заяви, че иска да премахне „съмненията и неяснотите“ относно ядрената програма на страната си.

През 2015 г. Иран и световните сили постигнаха споразумение, което предвиждаше облекчаване на международните санкции срещу Техеран в замяна на ограничаване на ядрената му програма.

През 2018 г. обаче, при тогавашния президент Доналд Тръмп, Съединените щати едностранно се оттеглиха от споразумението и отново наложиха икономически санкции - с мотива, че Техеран нарушава ядрената сделка, постигната с международните посредници.  Това даде повод на Иран изобщо да се откаже от ангажиментите си по сделката. 

Техеран увеличи запасите си от обогатен уран почти до ниво, позволяващи създаване на ядрено оръжие.

Според МААЕ това ниво е близко до прага от над 90%, необходим за ядрена бойна глава, и е значително по-високо от ограничението от 3,67%, заложено в ядрената сделка през 2015 г. /БГНЕС