Иран издига ново искане за прекратяване на конфликта със Съединените щати и Израел – международно признание на суверенитета му над Ормузкия проток, съобщава Си Ен Ен.

Този тесен воден път, през който преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ, се превръща в основен инструмент за натиск от страна на Техеран. Страната се стреми да го използва не само като геополитически лост, но и като източник на потенциални приходи от милиарди долари годишно.

След серия от атаки корабоплаването в района почти е спряло, което разтърсва глобалните енергийни пазари и принуждава редица държави да предприемат спешни мерки за осигуряване на доставки.

„Иран беше донякъде изненадан колко ефективна се оказа тази стратегия – колко евтино и сравнително лесно може да държи световната икономика в напрежение“, коментира анализаторът Дина Есфандиари от Блумбърг Икономикс. „Това е нов лост за влияние, който вероятно ще бъде използван и занапред.“

Съединените щати предупреждават за риска Техеран да въведе такси за преминаване. Държавният секретар Марко Рубио заявява, че подобен ход би бил незаконен, опасен и неприемлив за международната общност. Страните от Г-7 настояват за свободно и безпрепятствено корабоплаване.

Сигнал за нарастващото значение на протока дава и Моджтаба Хаменей, който подчертава, че този натиск трябва да продължи да се използва.

В Техеран се обсъжда закон, който да въведе такси за държавите, използващи протока за транспорт на горива и стоки. Подобна мярка обаче противоречи на международното право, според експерти, тъй като Ормузкия проток е международен воден път с гарантирано право на свободно преминаване.

Въпреки това Иран проучва възможностите за въвеждане на такава система. Изчисления показват, че при такса от около 2 млн. долара на танкер приходите могат да достигнат до 600 млн. долара месечно само от петрол, а с включен втечнен газ – над 800 млн. долара. Това доближава приходите до тези от Суецкия канал.

Икономическият натиск от санкциите също играе роля. Техеран вижда в подобни такси лесен начин да компенсира ограничения достъп до глобалните пазари.

Официално Иран заявява, че протокът остава отворен, но при условия – „невраждебни“ кораби могат да преминават след координация с иранските власти. Данни от корабоплаването показват, че някои танкери вече използват маршрути по-близо до иранския бряг, като има информации, че отделни оператори са платили за безопасно преминаване.

Макар да липсват официални потвърждения, над 20 кораба са използвали нов коридор, а поне два от тях вероятно са платили такси.

„Това вече се случва и вероятно ще зачести, ако няма напредък в преговорите“, коментира Ричард Мийд. „Към момента корабоплаването на практика е в застой.“

Ситуацията показва как стратегическият контрол върху ключов морски маршрут може да се превърне в мощен инструмент с глобални икономически последици. | БГНЕС