Почти пет десетилетия след смъртта на генерал Франсиско Франко испанските законодатели приеха водещ закон, целящ да почете жертвите на гражданската война от 1936-1939 г. и последвалата я диктатура.

Отдаването на почит на загиналите или пострадалите от насилие или репресии по време на войната и последвалите десетилетия на диктатура е основен приоритет за лявото правителство на министър-председателя Педро Санчес, откакто дойде на власт през 2018 г.

Сенатът одобри закона, който има за цел да отдаде почит на загиналите, подложените на насилие или преследване през годините на Франко, със 128 гласа "за", 113 "против" и 18 "въздържал се".

Известен като "Закон за демократичната памет", законът има за цел да ускори издирването и ексхумацията на жертвите, погребани в масови гробове, и да оправдае десетилетни политически присъди. Той обаче заплашва да засили напрежението в една страна, в която общественото мнение все още е разделено по отношение на наследството на диктатурата, приключила със смъртта на Франко през 1975 г. Дясната опозиционна Народна партия (НП) обеща да отмени закона, ако бъде избрана на следващите избори, които ще се проведат до края на 2023 г.

"Историята не може да се гради на базата на забравата и заглушаването на победените" в гражданската война, се казва в преамбюла на закона.

Франко пое властта след гражданската война, в която неговите националисти победиха републиканците, оставяйки страната в руини и оплакване на стотици хиляди загинали.

Докато неговият режим почиташе собствените си мъртви, той остави противниците си погребани в необозначени гробове в цялата страна.

Законопроектът, който беше одобрен от долната камара на парламента през юли, за първи път ще превърне откриването на масови гробове в "държавна отговорност". Той също така призовава за създаване на национална ДНК банка, която да помогне за идентифицирането на останките, и за създаване на карта на всички масови гробове в страната.

"Държавата трябва да ексхумира останките на жертвите на диктатурата на Франко", заяви Санчес пред парламента през юли. "В Испания все още има 114 000 души, които са насилствено изчезнали, предимно републиканци", каза той, визирайки хората, чиято съдба е била умишлено скрита.

По думите му само в Камбоджа има повече "изчезнали" от тези в Испания, чието население е пострадало от жестокостите на режима на червените кхмери през 1975-1979 г.

Новото законодателство има за цел да надгради закона за "историческата памет" от 2007 г., който според експерти и активисти не е успял да разкопае стотиците все още недокоснати масови гробове, разпръснати из цяла Испания.

Предшественикът на Санчес, Мариано Рахой, се похвали, че не е похарчил нито едно евро от публичните средства, за да доразвие разпоредбите на закона.

Новият закон също така ще анулира наказателните присъди на противниците на режима на Франко и ще назначи прокурор, който да разследва нарушенията на правата на човека по време на войната и последвалата я диктатура.

Предишни опити за изправяне пред съда на служители от ерата на Франко в Испания бяха блокирани от споразумение за амнистия, подписано от политическите лидери след смъртта на Франко. Сделката се смяташе за важна, за да се избегне спирала от разчистване на сметки, докато официалните лица се опитваха да обединят страната и да я насочат към демокрация.

А законът означава също, че за първи път "откраднатите деца" ще бъдат признати за жертви на франкизма. Това са новородени, които са били отнети от "неподходящи" майки - републикански или леви противници на режима, след това от неженени майки или от бедни семейства.

НП обвинява правителството, че със закона ненужно отваря рани от миналото.

Това е второто голямо усилие на Санчес да се справи с наследството на Франко. През 2019 г. той нареди тленните останки на Франко да бъдат извадени от огромния грандиозен мавзолей край Мадрид и преместени в дискретен семеен парцел, въпреки съпротивата на роднините на покойния диктатор и десните партии. /БГНЕС