29 години митът за един жълт плик броди по политически централи и медии и създава фалшиви внушения, уличаващи висш политик и държавник в съпричастност с Държавна сигурност.

Жертвата на това активно мероприятие е бившият лидер на СДС - първият демократично избран премиер на България, дипломат и конституционен съдия Филип Димитров.

В началото на май тази година бившият шеф на служба „Информация и архиви“ на МВР Серафим Стойков, потърси Faktor.bg, за да опровергае категорично измислените слухове за връзките на политика с репресивната комунистическа служба.  Историкът Стойков е знакова фигура за структурите на ДС, познава архивите, а думите и свидетелствата му се приемат с респект.

„Наближавам 80 години, но не искам да си тръгна от този свят с премълчани истини, още повече когато те касаят невинен човек, върху който години наред е хвърлено неоснователно позорно клеймо“, казва Серафим Стойков. 

Преди няколко месеца публикация с внушения, че Филип Димитров е зависим от прокуратурата, защото там се пазел за него компромат провокирала Серафим Стойков да говори. Размахан отново бил мистериозният жълт плик. Поводът е, че конституционният съдия беше докладчик по казуса - дали е допустимо правосъдният министър Йорданова да иска оставката на главния прокурор чрез ВСС. Манипулацията явно цели да покаже, че Филип Димитров ще даде тълкование в интерес на главния прокурор Иван Гешев, защото е зависим от същата институция с документи, които се съхраняват за него. Сценарият не сработи, но намеците за зависимости на Филип Димитров отново се експлоатират.

Сагата с мистериозния жълт плик започва през средата на месец март 1993 година. Правителството на Филип Димитров е свалено след поискан вот на доверие, но бившият премиер продължава да е председател на КС на СДС. На власт е кабинетът на Любен Беров, окачествен по-късно като правителство на „Мултигруп“ и мафията. Предстои провеждането на петата национална конференция на синята коалиция. СДС е разтърсвано от интриги и борба за власт и надмощие. Вътрешната опозиция е активирана, искат свалянето от лидерския пост на Филип Димитров.

В атака се пуска жълтият плик

„Един ден вътрешният министър (Виктор Михайлов, б.р.) ме извика в кабинета си, беше се върнал от Народното събрание. На срещата присъства и главният секретар (Коста Богацевски, б.р.). Министърът извади  жълт плик и разказа, че в парламента към него се приближил тогавашният председател  на Народното събрание Александър Йорданов. Изглеждал притеснен и превъзбуден, нервен и буквално му набутал в ръцете запечатания плик. Министърът не даде повече информация, дали Йорданов му е казал нещо допълнително, но обясни, че тримата в кабинета му трябва да установим съдържанието. Разпечатахме плика, а вътре се оказаха няколко документа, които  създаваха първоначалното впечатление, че са оригинални. Бяха оформени по всички изисквания на инструкциите на МВР. Ставаше дума за агентурни сведения. Те уличаваха лидера на СДС Филип Димитров в сътрудничество с ДС. Но и при най-перфектните фалшификати винаги остава следа. Впечатли ни, че единият от документите беше датиран 1993 година. Явно това е годината, когато са ги фабрикували, бързали са, недогледали са какво правят, а тогава вече нямаше нито ДС, но тази следа беше много показателна за истинността  на документите. Прегледахме съдържанието по чисто следователски тертип, описахме, какво точно има в плика и бяхме единодушни, че става дума за добре изготвен компромат и тотално фалшифицирани документи. Съставен бе протокол, под който се подписахме тримата. Прибрахме всичко в жълтия плик и аз го оставих на съхранение в моята каса“,  спомня си Серафим Стойков.

Старият архивар решава все пак да извърши щателни проверки и в масивите с информация на ДС.

„Няколко седмици продължих да ровя в архивите, дишах праха на стари дневници, но никъде не  открих, че през периода, когато  Димитров е бил адвокат, кантората му е била ползвана за явочна квартира или друго жилище, свързано с него. Ролята на явочника е да предостави терен и място за оперативни срещи на служителя на ДС с агента. Лично съм изследвал този период. Никъде няма явка с името „Витоша“. Няма такава квартира и не е имало. Тогава вече бях на 100% сигурен, че става дума за фалшификати с цел компромат. Трябва да е ясно на обществото, че няма вариант да не е регистрирана такава квартира, а да е ползвана фактически за оперативни цели. Тогава се работеше по друг начин, всичко се случваше по инструкции и строго определен ред и правила, регистрации и т.н. Няма как да е имало „Витоша“ и в ДС да не знаят“, категоричен е Серафим Стойков. 

Целта на активното мероприятие

„Предаденият от Александър Йорданов плик съдържаше явно престъпление - става дума за съставени документи с невярно съдържание, с цел да се компрометира определен политик. Кой е имал интерес от това? Няма съмнение, че главната цел е била документите да бъдат разпространени преди конференцията на СДС, да се възпроизведе скандал и лидерът да бъде отстранен и очернен. Очаквали са ефекта като при Петър Берон, но разликата е в това, че за Берон всички разкрития бяха истина. Обикновено ДС скроява такива номера на неудобни хора и противници, но в конкретния случай следите на фалшификата сочат към партийни функционери, политици, които са използвали маниера на ДС и консултации от оперативни работници. Категорично инициатор на този компромат за Филип Димитров не е ДС“, казва Серафим Стойков.

Въпреки, че МВР не дава гласност на компромата, в партийните среди и някои медии плъзва слухът за съществуването му и той бодро продължава да броди вече 29 години. Следите през 1993 година сочат към един много активен университетски преподавател, свързан с МВР и с школата й в Симеоново (покойният Стоян Ганев, б.р.). През този период той е и политически лидер, а и бивш министър в правителството на Филип Димитров. Имал е връзки и контакти с оперативни работници от ДС, лесно е намерил фалшификатор и консултант за мръсната поръчка. 

Жълтият плик остава в продължение на няколко месеца в служебната каса на Серафим Стойков, докато един ден получава нареждане от министъра да го предаде в канцеларията на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев.

„Предадох  документите според нареждането. Реално този плик нито сме го получили официално в МВР с някакъв документ, но и аз не съм го предал с някакво съпроводително писмо, за да се документира съществуването му. За правния мир той реално не съществува. Компроматът на институционално ниво не изигра никаква роля, защото беше проверен и изяснен като случай. Но все пак няма яснота,

защо Александър Йорданов го е предал на шефа на МВР,

това негова инициатива ли е или някой му е дал такава поръчка. Остава загадка и кой е предал на председателя на парламента жълтия плик. Спекулации и предположения могат да се правят днес всякакви, но при всички случаи Александър Йорданов може със задна дата да внесе достатъчно светлина за скандала“, допълва Стойков. Той е категоричен, че фалшивите документи в плика са престъпление, но няма отговор, защо през 1993 г. не е започнало разследване, което да стигне до автора на фалшификатите и поръчителя, до наказания.

„Само така можеше да се спре фабриката за компромати и ментета, свързани с ДС. Вместо това хората загубиха представи за истината и вярват на слухове и манипулации“, коментира Серафим Стойков.

За чистото минало на Филип Димитров той привежда и още един много показателен пример. Днес обществото е забравило, но имено премиерът Димитров въвежда първите лустрационни механизми. Още в първите месеци на мандата си издава заповед, всеки гражданин да може да подава искане за справка до архива на МВР и да получава отговор, дали е бил агент или обект на разработки. Услугата е била срещу такса от 100 тогавашни лева, а МВР е успяло да събере доста приходи по тази линия. Тогава много българи правят проверки, но процесът спира при правителството на Любен Беров. И всичко се случва без специални закони за досиетата, без гласуване на парламента, без създаване на нарочни комисии“, изтъква Стойков.

„Тази заповед на първия демократичен премиер е доказателство, че Димитров съвсем не се е чувствал зависим от ДС и оперативните й работници. Ако за него е имало и една дума в архивите на ДС, за 32 години преход все щеше да излезе нещо, но нямаше и затова го атакуваха с фалшификати“, казва още бившият шеф на архивите.

Стойков припомня, че през годините и други лидери на СДС са били обект на подобни компромати – Стефан Софиянски, с фалшивото членство в БКП; Йордан Соколов, легендиран като агент „Момата“ и т.н., а компроматите са идвали все от БКП/БСП и обслужващите я чекисти от ДС.