Историк: Крим е погребал 7 империи (Част 1)

Здравейте, приятели. В това видео аз, историкът Александър Палий, ще ви разкажа за съдбата на седем империи. Всички те загиват заради Крим. Защо се случва това? Нима Крим е гибелно място?

Руският опозиционер Гари Каспаров каза една изключително умна фраза: „Започна с Крим, с Крим и ще свърши.“

Днес аз, украински историк, ще ви разкажа как Крим фактически „уконтропупи“, както обича да казва Путин, седем империи.

Ето точния цитат на Каспаров:

„Империята не може да отстъпва. Моментът, в който една империя започне да отстъпва, е нейният край. Това беше вярно за Рим. Това беше вярно за всяка империя. Всичко започна с Крим през 2014 година. Всичко ще завърши с Крим.“

Много точен цитат. От световен шампион по шахмат. Много вярно наблюдение. Не знам откъде го е взел. Може би е чел умни книги, а не само такива за шахматни дебюти.

Сега аз, като украински историк, ще ви разкажа за седемте империи, които Крим фактически е погребал.

Първата от тях е Понтийското царство. Може би не сте чували това име, а може би мнозина са го чували. Но преди около две хиляди години това е една много известна държава.

Понтийското царство

 се намирало на територията на съвременна Турция. Населяваха го гърци и различни местни народи. То създало изключително могъща държава, която почти на равни начала се противопоставяла на Римската империя в периода на нейното най-голямо могъщество.

Неговият владетел Митридат VI Евпатор дошъл в  Крим, срещнал се там със скитите, победил ги донякъде, но не напълно. И именно в Крим приключил живота си. При това – много зле.

Между другото, град Евпатория е наречен на негово име.

Митридат VI Евпатор управлявал от 120 до 63 година пр.н.е., по времето на скитските царе Скилур и Палак. Той създал тази могъща държава, която се опитвала да спре римската експанзия на изток и да обърне хода на събитията.

Прославил се като талантлив пълководец и като човек, който според преданието постепенно привикнал организма си към различни отрови, за да стане невъзприемчив към тях. Оттук идва и терминът „митридатизъм“. Съществува такъв термин – когато човек приема малки количества различни отрови и постепенно придобива устойчивост към тях. Макар че може да остане уязвим към други.

Митридат водил три големи войни срещу Рим,

известни като Митридатовите войни, които продължили от 89 до 63 година пр.н.е.

Сред неговите противници били знаменитите римски пълководци Луций Корнелий Сула, прочул се със своите проскрипции, както и Гней Помпей Велики – също един от най-великите римски военачалници, макар по-късно в Египет да му отсичат главата.

В началото на войните Митридат разгромявал римляните. Най-известният епизод станала така наречената Азиатска вечерня, когато по негова заповед едновременно били избити десетки хиляди римляни и италики – жители на съюзническите на Рим градове в Мала Азия.

Постепенно обаче Рим поел инициативата.

След третата загубена война, след като години наред събирал огромни армии, преминавал в Европа, покорявал гръцки градове и воювал в продължение на около двадесет и пет години, Митридат избягал в Боспорското царство, чиято столица Пантикапей се намирала на мястото на днешен Керч.

Именно там той замислил невероятно смел план – да събере огромна армия от скити, този път да сключи съюз с тях, вместо да воюва, да премине през Северното Черноморие и Балканите, да нахлуе в Италия и да нанесе удар по самия Рим.

Но през 63 година пр.н.е. срещу него се разбунтувал собственият му син Фарнак II.

Именно в Крим завършил животът на Митридат.

Оказал се в безизходица в Пантикапей, той опитал да се отрови. Според античните автори обаче неговият митридатизъм проработил – отровата не подействала, вероятно заради придобитата устойчивост.

Тогава той помолил своя галски телохранител – казано на съвременен език, французин от Галия – да го прониже с меч.

В негова чест съществува планината Митридат, която носи неговото име.

Тоест именно в Крим започнали неговите имперски походи и именно в Крим те приключили.

Втората история е свързана с неговия победител – Рим

След победата над Митридат Помпей Велики през 63 година пр.н.е. превърнал Боспорското царство в зависим съюзник на Рим. Управлявали го местни царе, а не римски наместници.

Тоест Боспор бил толкова силен и толкова отдалечен, че римляните дори не се опитвали да сменят династията или да поставят свой управител, както правели почти навсякъде другаде. За тях Боспор бил твърд орех.

В Украйна по цялата територия се намират боспорски монети. Не толкова много, колкото скитски, разбира се, но ги има и те са много интересни.

Какво е интересното при тези монети? Например върху тях са изобразени едновременно мъж и жена. Това показва, че ролята на жените е била много висока.

Тоест на монетите са представени съпругът и съпругата. Защо? Защото управляващата династия в Боспорското царство била сарматската династия на Савроматите. А при сарматите жените дори командвали военни отряди.

Още нещо любопитно е, че в началото на монетите били изобразявани скиптър, звезда и задължително тризъбец. На монетите на Боспорското царство тризъбецът присъства навсякъде. По-късно, приблизително от края на II век, на местата, където преди били изобразявани скиптрите, започнали да се появяват кръстове.

Изобщо

Боспорското царство

 е изключително интересно. Навремето именно то доставяло половината от цялото зърно, което консумирала Атина през V век пр.н.е. Тоест това била държава с древна история, със собствена политика и традиции.

Рим понякога враждувал с Боспорското царство, понякога воювал с неговите царе, а пряко поддържал гарнизони само в Херсонес – днешния Севастопол – и в няколко малки крепости по югозападното крайбрежие.

Това били малки военноморски бази. Основната част от Крим продължавала да бъде под властта на Боспорското царство, а степите били контролирани от скитите, а по-късно и от сарматите.

Когато римляните се изтеглили оттам, те фактически напуснали Крим през втората половина на III век от нашата ера. По същото време се изтеглили и от Дакия – територията на днешна Румъния – през 271 година.

Главната причина бил натискът на готите – не съвременните, а древните готи – както и на скитите и, много вероятно, на славяните.

Това била втората империя, която фактически започнала да загива след загубата на Крим. След края на III век, а по-късно – още повече след времето на Константин Велики в началото на IV век – Рим вече постепенно вървял към своя разпад.

Защо всички тези разпади и крахове са свързани именно с Крим, ще обясня малко по-късно.

Третата империя е Хазарският каганат

Присъствието му в Крим продължило приблизително от средата на VI до края на X век.

Как се появили хазарите в Крим?

След разпадането на Западнотюркския каганат част от племената, които влизали в неговия състав, създали собствена държава в Северното Черноморие и Северен Кавказ.

Особено място заемал Херсонес, който формално оставал ромейски, тоест византийски град, но изпитвал силно хазарско влияние.

В Херсонес периодично намирали убежище различни претенденти за византийския престол. Градът се ползвал с известна автономия.

През X век Хазарският каганат внезапно започнал стремително да отслабва.

Какво се случило?

Срещу него тръгнал киевският княз Светослав Храбри през 960-те години.

След разгрома на основните центрове на Хазария властта ѝ над Крим фактически изчезнала и възникнало Тмутараканското княжество, което не зависело от Киев.

Представете си – Хазария се намирала край Волга, но може да се каже, че се изпарила именно в Крим.

Освен това нейното присъствие изчезнало и в Слобожанска Украйна, където съществували различни хазарски градове още преди появата на половците.

Имало и крепостта Саркел на река Дон – много интересна и мощна крепост, построена с помощта на византийски инженери.

Тухли от тази крепост се пазят в Киевския исторически музей. Представете си – всяка тухла е маркирана с византийски и гръцки букви.

Според една от версиите византийците предварително отбелязали всяка тухла, за да знаят хазарите къде точно да я поставят при строежа.

Така изчезнала третата империя – Хазарският каганат.

Четвъртата е Византийската империя

След разделянето на Римската империя нейната източна част – Византия – отново укрепила позициите си в Крим.

От VI век, при император Юстиниан I, могъщата Византийска империя достигала дори до Южна Испания и Северна Италия.

Тогава били разгромени остготите, които някога били напуснали територията на днешна Украйна, а по южното крайбрежие на Крим били укрепени редица крепости.

Херсонес останал важен византийски град още много столетия.

Но впоследствие княз Владимир успял да превземе Херсонес – за първи път в почти хилядо и петстотингодишната му история – с помощта на местни хора.

Един от тях се казвал Анастас. Той изстрелял стрела в лагера на Владимир с послание, в което обяснил къде трябва да бъде прекъснат водопроводът към града.

А когато в Крим свърши водата, особено през лятото, положението става катастрофално.

Така бил нанесен първият сериозен удар по византийските позиции в Крим.

След това дошъл вторият удар – през 1204 година, когато участниците в Четвъртия кръстоносен поход превзели Константинопол.

След това централната власт на Византия практически престанала да контролира Крим и местните византийски елити започнали да действат самостоятелно.

Но именно в Крим Византия постепенно умирала

След падането на Константинопол през 1453 година Византийската империя престанала да съществува, но в югозападната част на Крим още 22 години оцеляло княжеството Теодоро.

То запазило византийските традиции, гръцкия език на богослужението, но било населено главно с готи и алани.

Едва през 1475 година войските на Османската империя обсадили столицата му – Мангуп.

След повече от шест месеца обсада княжеството било окончателно унищожено.

Така приключила историята на още една империя – Византия, чийто последен далечен остатък изчезнал именно в Крим.

Очаквайте част 2