Малките модулни ядрени реактори са бъдещето на ядрената енергетика и беземисионното производство на електрическа топлинна енергия. Те са с изключително високо ниво на безопасност, като се разработват и варианти за изграждане в непосредствена близост или дори в рамките на големите градове. Един такъв реактор, изграден в София, е способен да намали драстично сметките на столичани за топлоенергия. Това заяви в интервю за БГНЕС енергийният експерт Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум.

Малки модулни ядрени реактори

На 18 февруари стана известно, че „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ е подписала с американската компания NuScale Power, LLC Меморандум за разбирателство. Неговата цел е да се изследва „възможността за реализиране на ядрена технология базирана на малки модулни реактори в Република България“. Подписването на този документ, което станало още в края на 2020 г., е резултат от намеренията на правителството на премиера Бойко Борисов за енергийна диверсификация. Самият меморандум, най-вероятно, не съдържа никакви обвързващи клаузи, а само декларирани намерения да се работи заедно за изграждане на модерни малки модулни ядрени реактори.

„Малките модулни ядрени реактори са с единични мощности на модулите от 30-50 МВт електрически, но комбинацията от няколко модули може да състави атомна централа с общо мощност дори до 500 МВт. Тяхната конструкция позволява да се механизират редица операции по зареждане на горивото. Те могат да работят в преходен режим и да участват като регулиращи мощности. Имат изключително високо ниво на безопасност, защото са съоръжени с няколко бариери на защита и с напълно пасивни системи за безопасност. Заради високото си ниво на безопасност се предполага че те ще могат да се монтират дори в центрове на големи градове, между жилищни сгради“, обясни Иван Хиновски.

Освен американците, които са най-напред в разработването на такива технологии, работят още руснаци, японци и китайци. Все още няма работещ такъв реактор, но пред лицензиране от NRC в САЩ се подготвят няколко пазарни образци, които всеки момент ще получат лиценз за строителство. Тези проекти са концентрирани основно в САЩ.

„Голямото предимство на малките модулни реактори е, че ще се използват изключително широко и за производството на топлинна енергия. Себестойността на топлоенергията от един такъв реактор е под една трета от тази, която плащат днес столичани“, подчерта Хиновски.

Според него именно този тип реактори са бъдещето на ядрената енергетика, ако тя се развива. „Големите реактори имат редица предимства, но губят битката, защото става дума за скъпи инвестиционни проекти, изискващи дълъг период на възвращаемост на вложените средства. Малките са много по-евтини, изплащат се по-бързо и могат да се използват за производството и на водород, и на евтина топлинна енергия“, посочи енергийният специалист.

Иван Хиновски е категоричен, че, „ако в България има някакъв политически разум, тя трябва да се обърне към един такъв модел на развитие на ядрената енергетика“.

А предимствата са: слага се край на емисиите парникови газове, цената на енергията пада драстично според болшинството експертни анализи. „Тази топлинна енергия е ниско потенциална, тя се явява като субпродукт на основното производство на електроенергия в режима комбинирано производство. Но поради особено важния проблем с редукцията на емисиите от отоплението на големите градове аз прогнозирам рано или късно преход към отопление от такива ядрени източници“, обясни експертът.

АЕЦ „Белене“?

„Много хора наистина се питат защо на България й е необходим такъв малък модулен реактор, след като има два големи, които са платени и още не са изградени. Това са две различни тези. Едната касае серията от грешки на България с проекта за АЕЦ „Белене“, която сме допуснали. Тя трябва да бъде поправена по някакъв начин или забравена, т.е. оборудването или трябва да се предаде за скрап, а то струва много пари, или да се използва“, заяви Иван Хиновски.

Той е песимист за бъдещето на „Белене“. Според него той няма да се случи, защото е „един тотално сбъркан като модел, погрешно организиран и неграмотно управляван проект от незнаещи хора“. „Прочетох съвсем наскоро една серия препоръки на RWE, които бяха германския стратегически партньор в проекта. В това писмо RWE отправя 7 тежки забележки към начина и методите на управление на проекта, към качеството на организацията и на кадрите, към липсата на отговорност при обещани действия, и много други. Ако някой прочете тези текстове ще го хване срам, и това наистина е срам за стратегическия потенциал на държавата“. А това писмо предхожда решението на компанията да напусне проекта. АЕЦ „Белене“ е чиста проба доказателство за липса на компетентност в България при управлението на такива сложни проекти, категоричен е Хиновски.

Нов курс

Експертът не смята, че в момента има нов курс в ядрената енергетика, свързан с преориентираните ни към САЩ. Той припомни, че България като член на Европейския съюз трябва да изпълни директивата за разнообразяване на всички доставките на горива, включително и ядрено. Подобни усилия полага и Чехия, където също работят реактори от типа ВВЕР.

„Никой не казва, че ние започваме да купуваме друго ядрено гориво. В момента изследваме дали едно алтернативно гориво, в случая американското, може да се използва в АЕЦ „Козлодуй“ А това ще каже независимият ядрен регулатор АЯР, никой друг. Ако в един по-късен момент, например и Франция предложи гориво за ВВЕР, и тяхното ще трябва да изследваме. Но в близките години АЕЦ „Козлодуй“ трябва да замени директните договори за доставки с открити международни търгове, в които да се класира по-икономически изгодното и по-безопасното гориво. Това е единствената разлика отпреди“, обясни Хиновски.

Той посочи, че, доколкото има информация „Уестингхаус“ е изразил някакво желание да помогне за изграждането на 7 реактор като хибриден проект, какъвто всъщност беше и АЕЦ „Белене. „Хибриден модел в случая означава накратко към съоръженията на руските реактори тип ВВЕР да бъдат включени по-модерни дигитални западни системи. Така например, в концепцията на АЕЦ „Белене“ се предвиждаше руските съоръжения от ядрения остров да се съчетаят с американски парни турбини тип „Арабела“ на General Electric, с дигитални блочни управляващи системи, както и с други системи производство на Siemens“, обясни Хиновски.

Според него България може да бъде само доволна, че американската компания е проявила интерес, включително да помогне с намирането на финансиране. Но все пак, предупреждава той, трябва да се преценят ползите и рисковете от този корпоративен проект. Рисковете могат да дойдат по две линии: 1. раздут бюджет, т.е. прекалено скъпо оборудване, което съответно оскъпява много проекта; 2. да се проточи във времето толкова, че финансирането да стане много скъпо. „Дали да изграждаме 7-ми блок, или да строим малки модулни реактори България трябва да си направи внимателно сметките и да защити интересите си. Всичко това обаче трябва да бъде базирано на една нова дългосрочна енергийна стратегия, в която да не забравяме и възобновяемите енергийни източници ще имат много важна роля“, обобщи експертът.