Започвам с една добра новина - въведените на 27 ноември мерки започнаха да дават резултат. Намалява броят на клинично болните и на тези в интензивните и известно намаляване на починалите. Сигурно е, че натискът върху болничната система започва да отслабва, макар че на моменти е на силни нива.  Това заяви бившият премиер на България Иван Костов, който бе гост по БНТ.

Успехът или неуспехът на българските власти за противодействие на сегашната криза не зависи от тяхната или на българското общество преценка. Мнозинството, каквото и да мисли, няма значение. Обективната оценка на водената у нас политика е само относителна спрямо резултатите във всички европейски страни. Крайните обобщаващи резултати, по които можем да направим сравнение, са два показателя: коефициентът на общата смъртност и темпът на спад на БВП за 2020 г., коментира Костов.

На въпрос кое е най-трагичното на българската коронакриза, бившият премиер отговори: "Най-голямото поражение е смъртността. Най-голямото богатство на страната са хората. Когато губим с такова темпо хора, това е огромна загуба.

Според него има песимистични прогнози: Леталността в България. Един коефициент на обща смъртност от 1,74- 1,78 е почти сигурно, че ще се случи, а това е изключително висок коефициент на смъртност. За страна, която не води война, ООН едва ли е наблюдавало нещо в последните 10 години. Това е наистина много тежка загуба.

Данните сочат, че ние сме сред страните, които в ЕС се справят най-лошо с епидемията и с икономическа криза. 

Аз предупредих още в самото начало за този риск, който произтича от ниското доверие в институциите в страната. Предупредих, че това политическо недоверие, което се пренесе в образованието, в здравната система, се лекува само по един начин - то не зависи от говоренето на публичните говорители, то се възстановява с демократични средства, с избори. Но тъй като ние сме в края на мандата, поначало доверието е ниско и всичко, което те казват, се поставя под съмнение, това е липса на вяра, че това е правилният изход.

Така е и в света. Това се вижда и от преминалите избори в САЩ. Големият разлом в нацията по отношение на доверието в единия или другия кандитат, доведоха до това да излезе статия в най-реномиран вестници, че ваксината няма да смени ДНК ни.
Това е изумително. Това показва колко силен е този фактор на недоверие върху мерките, които управлението взема. Това е правило, не е само за България. Няма доверие в институции. Това е тъжно.

Предизвикателството е огромно за икономиката. Икономическата криза е много по-сложен феномен, отколкото здравната криза. Свидетел съм на две кризи. Скептичен съм към тези оптимистични прогнози за бързо възстановяване и излизане от икономическата криза.

За мерките. Кризата съдържа и възможности. Здравната и икономическата криза съдържат изключителни възможности. Това е положителното във всичко, което ни се случва, Здравната криза показва каква организация, структури и функционирания са крайно необходими на българското здравеопазване. Пандемията, от друга страна, даде мощен икономически тласък на четвъртата технологична революция в глобалния свят. Електронизирането на институциите стана неотменимо, онлайн обучението, уеб съвещанията, работа вкъщи, изглеждат напълно осъществими. Изкуственият интелект навлезе и функционира в най-напредналите сектори. От тази гледна точка е много сложно да се оценят мерките на правителството. Страните, които са най-напреднали в икономическо и технологично отношение, използват европейските средства в това необикновено усилие във финансовата сфера. 

Трагедията е, че политиката стана изгорена земя. В политиката не влизат способните, талантливи хора, защото знаят каква съдба ще ги последва. В политиката отиват хора като на пикник, да се нахранят. Не отива талантът на нацията, който да поеме тези огромни проблеми. В тази изгорена земя  на българската политика, никой не смее да влезе. Затова имаме това, което ни се предлага, това са възможностите на страната. 

Накрая Иван Костов призова: Да излезем от моралния упадък, да си подредим ценностите. Учители, които не искат да учат децата, учители, които не искат да се ваксинират, това е нашият преден интелектуален фронт. Лекари, които си взимат отпуск или напускат, защото не искат да влизат в инфекциозни отделения, въпреки че са дали клетва. Това не е ли морална криза? Обществото така се е пренаредило, че не си дава сметка къде отива. Как да излезем от тази криза, без да се обърнем към най-висшето, което ни прави хора? 

Днес една пандемия на постави на колене, а утре на младите какво ще има се случи? Нали трябва да мислим за децата и внуците си. Те ще имат много по-големи предизвикателства.