Ние сме в един много ранен етап и опитите да разберем какво точно се случва и колко дълго ще се случва са рисковани. Това е все едно да се опитваш да разкажеш следвоенния свят, още преди да знаеш как ще свърши войната и кой ще я спечели. За мен е важно да видим кои са разликите между сегашната и предишните кризи: голямата финансова криза от 2008-2009 година и бежанската от 2015. Смятам, че сегашната криза има много по-голям потенциал да промени света, какъвто го знаем днес. Това казва в интервю за Дойче веле анализаторът Иван Кръстев, един от редовните участници във „Валдайския форум“ на руския президент Владимир Путин.
 
По думите му ние наблюдаваме едно  завръщане на държавата, но по съвсем друг начин - чрез политика на страха. Хората не просто толерират ограничаването на определени техни права - те са благодарни на държавата за това ограничаване. В същото време затварянето на границите се оказа първото и единственото общо решение във всички държави, независимо от различните им традиции и политически системи. Тъкмо затварянето на границите по някакъв почти мистичен начин успява да убеди хората, че, първо, правителството се грижи за нещо, и, второ, че това е път към решаване на проблема. По тази причина ние се намираме в ситуация, в която през последните седмици ЕС е суспендиран.  Демокрацията също е суспендирана.  Дори самият капитализъм в някакъв смисъл е суспендиран. Така че ние сме част от най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот. В продължение на седмици ние вече живеем в напълно различен политически и социален режим в сравнение с това, което до вчера сме мислели като "нормалност". И за мен оттук се поражда най-важният въпрос: дали това ще ни имунизира към определен тип авторитарни практики или напротив - ще ги направи много по-приемливи за нас, коментира анализаторът.

На въпроса как си представяте света след края на пандемията, Кръстев обяснява: "Светът няма да бъде същият" - това го повтаряме вече много пъти през 21 век: след 11 септември, след финансовата криза, след бежанската криза. Мисля обаче, че този път това твърдение вече наистина е вярно. Този свят, който, според мен, вече си отиде в хода на сегашната криза, имаше една важна характеристика: ние не можехме да си представим свят, различен от него. А сега изведнъж, в рамките на няколко седмици, заживяхме в един напълно различен свят. В свят, в който например вредните емисии са рязко намалени, границите са затворени, самолетите не летят, избори се отлагат... Всичко това са неща, които хората доскоро не можеха изобщо да си представят, защото ние сме изцяло вкопани в своето всекидневие. Тази криза е по-радикална от всяка друга криза, защото тя разруши нашето всекидневие. И в този смисъл по някакъв начин обърна света към бъдещето. Съвсем доскоро, особено в Европа, се беше надигнала много силна носталгична вълна: хората през цялото време по-скоро тъгуваха за миналото си, отколкото се надяваха на някакво бъдеще - и по тази причина не мислеха много за бъдещето. Тъкмо тази нагласа рязко се промени. Сегашната криза много радикално обръща Европа към бъдещето и ни задава въпроси, които сме опитвали да избегнем досега.“