Иван Кръстев*

В началото на април изследователката Киара Пагано отбеляза иронично: „Италия днес е по-затворена, отколкото Матео Салвини някога дори е мечтал“. Тя имаше право, затова не бива да се учудваме, че много от политическите коментатори тогава бяха убедени, че пандемията ще се превърне в нов импулс за националистите в Европа и че печеливши от кризата, предизвикана от COVID-19, ще бъдат десните популистки партии.

Това все още е възможно, но шест месеца след началото на кризата множество социологически проучвания показват спад в подкрепата за десните популисти в цяла Европа. В Италия миналия месец Лигата изгуби регионалните избори, които Салвини очакваше да спечели; в Полша президентът от „Право и справедливост“ Анджей Дуда бе преизбран с незначително мнозинство на избори, които три месеца по-рано изглеждаха по-лесни и от разходка в парка. Същевременно огромното мнозинство от швейцарците гласуваха на референдум за запазване на отворените граници с Европейския съюз.

COVID-19 зарази обществата със страх, но поне засега популистките партии не са сред печелившите от пандемията. Възможно ли е изборният успех на популизма през последното десетилетие да се дължи на тревожност, а не на страх?

Според психолозите страхът и тревожността са близки състояния – и двете се дължат на усещането за опасност, – но докато страхът е реакция спрямо конкретна и видима опасност като заплахата да се заразиш от смъртоносен вирус, тревожността е състояние на неясна, неконцентрирана и лишена от конкретна причина несигурност в бъдещето. Докато тревожните хора са гневни и ядосани, уплашените са лишени от лукса да се разгневят, защото са заети да се опитват да оцелеят. Популистите умело се възползваха от гнева на тревожните граждани, но тъкмо непопулистите спечелиха от реалния страх, предизвикан от пандемията.

Провалът на Доналд Тръмп да се справи с кризата бе другата причина, която охлади ентусиазма на европейците спрямо популистките лидери. Скорошно проучване, проведено от Европейския съвет за външна политика, показва, че катастрофалната реакция на Тръмп срещу пандемията е довела до това Америка да изглежда за света също толкова нефункционална и безперспективна сила, колкото късният Съветски съюз.

И ако COVID-19 успя да охлади подкрепата за европейските популисти, въпросът сега е дали евентуалното поражение на Тръмп на изборите през ноември ще ги превърне в обикновена бележка под линия в европейската политика?

Успехът на референдума за Брекзит и победата на Тръмп през 2016 г. накараха много европейски популисти да се почувстват като част от една глобална антилиберална революция.

Но както показа поражението на Марин Льо Пен през 2017 г., имитацията на Тръмп и Брекзит не навсякъде бе печеливша стратегия.

Изборите за Европейски парламент през 2019 г. не успяха да предизвикат популистка революция, но все пак ознаменуваха появата на паневропейската популистка десница, политическо движение с потенциал да мобилизира подкрепа извън националните граници, и това бе успех за европейската десница. Само година преди тези избори десетки различни партии из цяла Европа призоваха за напускане на ЕС или на еврото, но непосредствено преди самите избори призивите за напускане изчезнаха от програмите на евроскептичните партии.

Европейската популистка революция, започнала с обещанието за разрушаване на ЕС, се трансформира в обещание за промяна на ЕС и в желание да се установи контрол върху съюза.

Ала какви биха били последиците от едно евентуално поражение на Тръмп през ноември?

Най-вероятно общоевропейската стратегия на популистите ще изгуби своята привлекателност, а стратегиите на популистите, които са на власт в Централна Европа, и тези, които са в опозиция в Западна Европа, ще се разделят. И докато популистите в Италия, Франция и Испания ще се опитат да се възползват от тежката икономическа криза, която ще последва след здравната криза, предизвикана от COVID-19, за да повишат своите изборни резултати, правителствата в Полша и Унгария ще се борят да запазят властта си пред лицето на една все по-силна опозиция и в условията на открита война с ЕС.

В този смисъл последиците от поражението на Тръмп ще се почувстват по-силно от популистките партии в Централна Европа, отколкото от тези в Западна Европа. Не само защото Полша и Унгария ще загубят съюзник в лицето на Америка на Тръмп, но и защото за тях Америка на Байдън ще се превърне в открита заплаха за модела им на антилиберална демокрация.
„Гласуваме за победа на Доналд Тръмп, защото добре познаваме дипломацията на американските демократи, изградена върху морален империализъм“, заяви наскоро унгарският премиер Виктор Орбан. „В миналото бяхме принудени да го приемем, но не ни хареса дори и за секунда“. За разлика от времето преди четири години, когато въпреки всички очаквания Орбан заложи на Тръмп, днешният му анализ ни кара да вярваме, че той очаква Тръмп да загуби. В този смисъл неотдавнашният текст на Орбан в проправителствения всекидневник Magyar Nemzet е по-скоро манифест на бъдещия централноевропейски антилиберализъм за света след Тръмп, отколкото подготовка за втори мандат на Тръмп.

Изправен пред тежки парламентарни избори през 2022 г., заплашен от втората вълна на COVID-19, от връщането на демократите в Белия дом в Америка и от обединена опозиция у дома, Орбан се чувства принуден да преосмисли отношенията си с ЕС. В момент, когато бъдещето на ЕС е поставено под въпрос, Орбан отправя към Брюксел предложение за съхраняване на единството на съюза.

„Трябва да останем на пътя на споразуменията и компромисите – пише той в Magyar Nemzet – и независимо какво казва Европейският парламент, трябва да осъществим големите финансови и бюджетни планове, които сключихме успешно през лятото. А това ще стане възможно, ако германците успеят да извървят процеса по намиране на наследник на канцлера Меркел, без това да причини трус, по-голям от четвърта степен по скалата на Рихтер“.

В интелектуален план обаче Орбан напълно се е отказал от ЕС и Запада. Ала оставането му на власт зависи политически от ЕС, защото макар и Орбан да е готов да заложи на Китай и Русия като бъдещи големи сили, унгарското общество не е склонно да стори това. За повечето унгарци Китай е твърде далечен и твърде различен, докато Русия е твърде близка и твърде страховита.
Едно поражение на Тръмп през ноември ще принуди Орбан да стои по-близо до Брюксел. Но за да остане верен на ЕС, министър-председателят на Унгария иска Брюксел и Берлин да стоят встрани от вътрешната политика на Централна Европа и да се откажат от своите искания за „върховенство на закона“. На практика това означава Брюксел да престане да се интересува как партията „Фидес“ печели изборите, как Будапеща харчи европейските пари, колко свободни са унгарските медии и колко независими са съдилищата в страната. Орбан е готов да подкрепи стратегическата автономия на ЕС, ако това означава отделяне от Америка на Байдън, оставане встрани от съперничеството между САЩ и Китай и прекратяване на санкциите срещу Русия.

Евентуалното поражение на Тръмп няма да сложи край на популизма в Европа, но ще бъде сигнал за отстъплението на популистите. Ще сложи край и на увлечението на популистите по Америка. В момента, в който Тръмп е победен, европейските популисти повече от всякога ще бъдат готови да потърсят съюзници и спонсори извън Запада.

*Англоезичната версия на текста е публикувана в Noemamag.com, сайт на американското списание. 

(Източник: kultura.bg/web)