"Ние нямаме избор. Или ще се върнем в ситуация 1996-1997 година на хиперинфлация, на замразяване на индустрии, на заплати, на пенсии, каквото беше в периода 2008-2011, или ще сме си научили урока, макар че както се казва: човекът е единственото живо същество, дето два пъти се спъва в един и същи камък. Ако не сме си научили урока от тези български опити и кризи, през които сме минали, тогава няма на кого да се сърдим". Това заяви пред "Фокус" бившият социален министър в кабинета на Иван Костов - Иван Нейков. 

"Тогава минаваме на най-черния сценарий с най-голям спад на покупателната способност, с ръст на бедността, ръст на безработицата, загуба на конкурентоспособност. Само че имаме шанс този път да не ни се случи това нещо. Имаме шанс да прескочим тази пропаст, в която досега всеки път падаме. Струва си, може би наистина трябва да се събере целият експертен потенциал в социалната сфера, да се затворим някъде, ако трябва да ни зазидат, както го правят във Ватикана, и докато не излезем с общо подкрепен пакет от мерки, да не ни отзиждат. Защото има капацитет обществото ни да се справи, бизнесът е готов разумните действия да ги подкрепи и да го направи, синдикатите в момента, виждайки какво се задава, също са готови да направят, да извървят своя път към разумния компромис, и ще бъде тъжно ако пропуснем този момент", казва още Нейков. 

"Всъщност, част от проблема е в това, че ще трябва много рязко, шоково да се разделим с едно от най-добрите постижения в социалната сфера, и по-специално пазара на труда през последните десетилетия, това беше исторически най-ниската безработица, която имахме в 2019 година. И целият пакет от мерки, цялата нагласа на Агенцията по заетостта, на стотиците бюра по труда в страната бяха настроени, че ние ще изпитваме затруднение на пазара на труда с намирането на работници. Помните ли, във вашето студио сме говорили миналата година, че един от големите проблеми през бизнеса, пред работодателите е, че не могат да намерят работници. В началото нямаше квалифицирани работници, после нямаше никакви работници и се появи старата мантра: давайте да внасяме работници от чужбина. Под знака на този призив мина 2019 година. Изведнъж, точно в началото на активния сезон на пазара на труда, когато туризмът започваше да се бие за всяка камериерка, за всеки барман, изведнъж дойде шокът от пандемията, в резултат на което се обърнаха на 180 градуса нещата. Буквално за седмици видяхме огромни опашки пред бюрата на труда, виждаме как цели отрасли залпово освобождават хора. Това е ситуация, която този път не е предизвикана от икономически причини, за да търсим и икономически мерки за решаването им, както сме го правили при предишни кризи. Но това не прави по-леки нещата за хората, защото всъщност ние ще трябва първо да променим нагласата си, а именно, че имаме нова ситуация, а за тази нова ситуация за съжаление очакванията бяха едва ли не, че ще свърши извънредното положение и пазарът на труда ще остане същият. Явно няма да е същият. Лошото е, че ние нямаме проверени мерки в сегашния опит на Агенцията по заетостта и на Министерството на труда и социалната политика, нямаме и опит в подобни кризи. Имало е десетки кризи, и икономически, и финансови, имало е и хиперинфлация, и какво ли още не сме преживели, но по този тип кризи ние нямаме инструментариум в гардероба си, откъдето ще го извадим и да започнем да го прилагаме. Което ще означава, че явно ще работим на принципа „проба-грешка”, коментира бившият социален министър.