Последните президентски, парламентарни и частични местни избори на 4 април т.г. в Сърбия, покрай всичко останало, за пореден път показаха, че българското малцинство в Западните покрайнини не e самостоятелен политически субект и няма собствено легитимно политическо представителство в „демократичната” политическа система на Сърбия.


Не че не бяха правени опити българското малцинство да се легитимира на избори. Напротив. Повече от три десетилетия, Демократичният съюз на българите предлагаше една проевропейска програма за оцеляване и развитие на българското малцинство в Сърбия в интерес на самото малцинство, в интерес на българо-сръбските отношения и европейското развитие на Сърбия.

За съжаление, за разлика от другите малцинства в Сърбия, които си имат собствени идеологии и политически програми, никой не припозна истинската стойност на нашата програма. Тя бе оплюта още преди да бъде прочетена, а Демократичният съюз на българите в сръбските медии бе сатанизиран като „великобългарска” и „сепаратистка” партия и буквално бе разчекнат на три части.

Това едва ли работи за утвърждаване на външнополитическия образ на Р. Сърбия като демократична държава, която зачита човешките и малцинствени права и искрено се стреми към пълноправно членство в ЕС и към добросъседски отношения с България. Ако наистина беше така, трябваше да покаже поне малко милост към своите лоялни граждани от български произход. На дело, не на пресконференции след двустранните българо-сръбски срещи на високо равнище.

Всичко това, разбира се, беше фатално за българите в Западните покрайнини. Резултатите днес са налице – национална, демографска и екологична катастрофа, икономическа изостаналост, незачитане на човешките и малцинствени права и – никаква перспектива.

Изборите на 4 април показаха, че българите в Западните покрайнини продължават политически да се изявяват предимно като привърженици на сръбските националистически партии!? Наистина е трудно да се постави диагноза на подобен тип инфантилно политическо поведение, но то е факт.

Кметовете на Босилеград и Цариброд Владица Димитров и Владимир Захариев, досегашната депутатка в Скупщината на Сърбия г-жа Невена Костадинова, лидерът на Демократичната партия на българите Небойша Иванов и даже председателят на Националният съвет на Българското национално малцинство Стефан Стойков, се строиха под знамето на Сръбската прогресивна партия и призоваха българското малцинство да гласува за досегашния президент Александър Вучич и неговата партия.

Само едно малко уточнение – Прогресивната партия на Вучич е наследник на едноименната партия основана 1881 г. от Стоян Новакович, Илия Гарашанин, Милутин Гарашанин, Чедомил Миятович, Милан Петрович Пирочанац и пр. сръбски консервативни националисти, които заговарят „Сръбска Македония” и са на власт по време на Сръбско-българската война 1885 г. Партия, която от основаването си до днес винаги е гледала с подозрение на България и българите. Което се вижда и от многобройните антибългарски изказвания в последно време с повод и без повод.

И докато за местните лидери на сръбските партии в Босилеград и Цариброд може да се намери някакво обяснение на принципа, това върви на пазара, това се продава, за т.нар. Национален съвет на българското малцинство, който по закон би трябвало да представлява правото на българското малцинство в Сърбия на автономия в областта на културата, образованието, информирането и служебната употреба на езика и писмото, е абсолютно недопустимо да се ангажира политически. Не че е не го правил и досега. И не е чудно, че продължава да го прави, ако имаме предвид как бе избран или по-точно назначен сегашният състав на Националния съвет.

От създаването си, Националният съвет на БНМ се припокрива със сръбските политически партии, с кмета Владимир Захариев, неговия заместник-кмет Стефан Стойков и общинските съветници в Общинската скупщина. В Сърбия всеки си затваря очите пред драстичния конфликт на интереси, които сериозно застрашават принципите на правовата държава и засягат интересите на българското малцинство. За да защитава правата му, Националният съвет на БНМ трябва да има що-годе независима от управлението позиция. На практика членовете му персонално дублират работата на Общинския съвет в Босилеград и изпадат в позиция да защитават правата на малцинството от собствените си управленски решения!?

Благодарение на това, РТВ Босилеград и особено в-к „Ново Братство” се превърна в частен вестник на Владимир Захариев, в който на една страница се поместват и по 4 негови снимки и разбира се, никакъв шанс да се изрази и друго, различно от неговото, мнение. Което беше немислимо и по времето на Милошевич.

В областта на културата, сръбската чалга се наложи като безспорен културен образец на българското малцинство. Главните културни събития са фолклорния фестивал „Краище пее и танцува”, което полека се превърна в националистическо сборище тип „Играле се делийе, насред землье Србийе” със сръбски, босненски и македонски носии и знамена в центъра на Босилеград. Тука са и селските събори на принципа студена бира и топла скара, тонколони и неизбежното „има ли вии”! Разбира се точно този тип култура, е порицание на културата по същество и особено на историята на българското малцинство като част от неговата култура.

Благодарение на този тип култура в Босилеград ще продължават да се кръстосват улиците на „Георги Димитров” и „Маршал Тито”, ще се отбелязва „Деня на освобождението от българската фашистка окупация” и няма да се допусне поставянето на паметна плоча на жертвите от Погрома в Босилеградсто на 15-16 май 1917 г. Това си е в реда на нещата на все още битуващите у нас югославски понятия и разбирания за „братство и единство”. Само че то няма нищо с европейската практика.

Образованието на български език вече години наред, е на нивото на образованието на членовете на Националния съвет – някои от тях даже не говорят български език. Още по-зле, промотират т.нар. „шопски език”! Именно за това преводите на учебниците от сръбски на български език продължават вече цяло десетилетие, а нивото на преподаването на български език като майчин все повече затъва и все повече намалява интересът за неговото изучаване в основното училище, паралелно с парадоксалното увеличаване на интереса за следване на ВУЗ-овете в България!? Резултатите от работата на „..най-висшия представителен орган на българите в Република Сърбия” в областта на образованието можете да чуете на улицата и да видите в социалните мрежи от начина, по който си общуват младите българи в Сърбия. А можете да ги прочетете и в официалните обръщения на председателя на Националния съвет.

Служебната употреба на български език така и не можа да проходи, както и възстановяването на женските фамилни имена и особено името на Цариброд. Това беше най-лесното да се направи и не се случи, за другото да не говорим.

И с оглед на това, че на изборите на 4 април всички подкрепяха и гласуваха за Вучич и Сръбската прогресивна партия, а носителите на националните и европейските ценности, според думите на „сивия кардинал” Владимир Захариев „бяха одрани”, сега цялата отговорност за положението и съдбата на българското малцинство е натоварена на гърба на президента Вучич. Натовариха му я неговите верни съпартийци от Босилеград, Цариброд и Звонци изцяло гласувайки за него. Включително и „..най-висшият представителен орган на българите в Република Сърбия”, Националният съвет, който официално призова /то на „шопски”!/ всички да гласуваме за Вучич и партията му, даже ни поясниха кой цвят е бюлетината му, за по-сигурно. Да не сбъркаме. Защото, по тяхната логика, ние може и нищичко да не разбираме от „високата” им политика, но поне би трябвало да умеем да различаваме синьото от сивото!

И всички гласуваха за Вучич, сякаш той е нашият най-известен българин!? Да му е честито! Може пък, като легитимен и делегиран от председателя на НС на БНМ Стефан Стойков, представител на българското малцинство, след следващата среща с президента Радев, в името на братските отношения между двата народа и европейското бъдеще на Сърбия, той да нареди на Захариев и Стойков да поставят паметната плоча на жертвите на Босилеградския погром в центъра на Босилеград. Колко му е.

По-доброто решение би било, следващите избори за Национален съвет на българското малцинство наесен, да се освободят от патронажа на сръбските политически партии и да се даде шанс на българските културно-просветни организации, малцинствени партии и утвърдените интелектуалци на българското малцинство в Сърбия, които разбират ролята и значението на Националните съвети и имат волята и желанието просто да приложат либералните законови и конституционни решения регулиращи положението и правата на малцинствата в Р Сърбия. Това е съвсем достатъчно.

Друго и не биха могли да направят. 

------------

Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е направен специално за БГНЕС.