Иван Николов*

Преди сто години, на 29 септември 1924 г. в централата на Обществото на народите (ОН) в Женева е подписан документ, който в дипломатическата кореспонденция се обозначава като „Протокола Калфов–Политис“. Той е в два екземпляра. Единият задължава Атина да спазва правата на българите, живеещи в Егейска Македония, окупирана според Ньойския договор (27 ноември 1919 г. ) от Гърция и е подписан от представителя на тази държава в ОН Николаос Политис и от генералния секретар на ОН Ерик Дръмонд.

Другият екземпляр, задължаващ София да спазва правата на гърците, живеещи на територията на страната, е подписан от външния министър на България Христо Калфов и от генералния секретар на ОН Ерик Дръмонд.

Появяването на този документ

е последица от констатациите на международната комисия, разследвала едно злодеяние над 27 българи от селата Ловча, Каракьой и Търлис, в близост до Драма.

Повод за злодеянието е вероятно планиран инцидент на площада в село Търлис, когато вечерта - събота 26 юли 1924 г., срещу насъбралите се българи и цивилни и военни гърци е открита стрелба от един ров, близо до площада.

В протокола от разследването на международната комисия четем:

„…Отдавайки атентата на български комити, командирът заповядва да бъдат арестувани около 60-70 българи от трите села, смятани от него за съмнителни.

В неделя сутринта той изпраща 27 от тях към село Вронлу (Горно Броди) под охраната на 10 цивилни пазачи, въоръжени с пушки и под командата на поручик Доксакис, бивш шеф на банда, произведен офицер преди три месеци…“

Задържаните са завързани с въже двама по двама и в обща верига са поведени към гориста местност по пътека, рядко използвана от хора.

Шест часа по-късно поручик Доксакис се връща с ескорта и рапортува, че е бил нападнат от комити и арестуваните се опитали да избягат. Тогава наредил да се стреля по арестуваните, като са убити 17 от тях.

По случая комисията констатира:

„…2.Комисията не получи или не откри никакво доказателство или каквото и да е сериозно указание, установяващо, че атентатът от събота 26 юли, бе дело на комити или на българи…

3. Комисията смята за установено, че конвоят от задържаните в неделя 27 юли, не е бил обект на никаква сянка от атака, от страна на когото и да било и че стрелбата върху арестуваните, извършена от офицера и охраната, съставлява едно избиване без оправдание…

4. Комисията успя да установи самоличността само на една част от труповете; тя смята, че съдбата на задържаните 27 души може да се представи така:

13 души са мъртви на място.

Един е ранен и се е предал на властите три дни след събитието, но е починал по-късно.

Двама са се предали на властта, която ги задържа още.

Десет души, между които двама ранени, са успели да стигнат в България.

Един, смятан за мъртъв, се е представил на комисията, която е осигурила неговото емигриране веднага след разпита му.
…

6. Комисията констатира, че вследствие на събитията от 26 и 27 юли българското местно население е завладяно от един терор, който тя не бе в състояние да смекчи напълно…“

***

Налага се да разясним генезиса на проблема. Той произтича от несправедливите клаузи на Ньойския договор, според които Егейска Македония, а по-късно и Западна Тракия, където живее компактно българско население, са придадени към Гърция.

Стратегията на Атина е да обезбългари тези области

като за целта използва различни средства.

Първото и официално признато средство е т. н. Конвенция за взаимно и „доброволно“ изселване на българите от тези две области в България, както и гърците от България – в Гърция. Конвенцията е наложена на страната ни като съставна част от Ньойския договор, което развързва ръцете на Атина… И докато българите, принудени да напуснат родните си огнища, са много, броят на гърците, които желаят да се преселят е малък.

Обезбългаряването на тези две области и заселването им с малоазийски гърци, след поражението във войната с Турция, е първата и най-важна цел на Атина.

Втората цел е извратено неморална. Чрез садистичен терор над българите в тези две области, те да бъдат принудени да напуснат родните си домове, без да подават официално молби до Смесената комисия за изплащане на имотите им, както е предвидено в Конвенцията за изселване. Така имотите им безвъзмездно се превръщат в собственост на гръцката държава…

Случаят със стрелбата на площада в с. Търлис, Драмско, на 26 юли вечерта през 1924 г. е част от тази гръцка стратегия за терор и садизъм над коренното българско население.

Обективното и безпристрастно разследване от комисията на ОН, разкрива истината и Гърция е принудена да подпише протокола „Калфов - Политис“.

Но… благодарение на подкрепата от Великобритания и обстоятелството, че Гърция е от лагера на победителите в Първата световна война, този протокол не е ратифициран от нея. За това допринася и Белград. Управляващите там са разтревожени. Този документ разобличава лъжата им, че във Вардарска Македония живеят не българи, а южносърбиянци, щом като Егейска Македония е населена с българи и веднага анулират военния договор с Гърция, сключен на 19 май 1913 г.

Това е още един довод на Атина да не ратифицира протокола. На 3 февруари 1925 г. той е отхвърлен единодушно от Парламента със следния аргумент: „Протоколът „Калфов-Политис“ нарушава суверенитета на страната, като предвижда възможността представители на ОН да правят анкети и проучвания, да приемат оплаквания от българското малцинство, живеещо в независима и суверенна гръцка държава…“

***

Сто години след подписването на този документ името „българин“ и в Егейска, и във Вардарска Македония, придадена на Югославия, а сега самостоятелна държава, е подложено на

ругатни, обиди и заличаване - и това се случва днес

когато свободата и демокрацията не са химери…

Каква е съдбата, след десетилетия асимилация и преследване, на българите в Егейска Македония, разбираме от отношението на властите там към създадената през 2002 г. организация „Български човешки права в Македония“, в град Воден. Нейното ръководство, по повод поканата да присъства на Първия велик събор на българите извън България във Варна през октомври 2008 г., отговори с писмо до този форум, в което четем:

„…Ние, българите, от завладяната от Гърция Егейска Македония,

живеем в режим на преследване от страна на гръцката държава

и се борим, за да оцелеем, съхранявайки националното си съзнание. Би трябвало да знаете, че в съвременна Гърция думата „българин“ има тежък оскърбителен смисъл и малцина са тези, които се осмеляват да декларират публично, че са българи. Характерен пример за това е фактът, че от 300 души, записани в организацията ни, само петима са декларирали публично, че са българи…“

За сведение, тази организация вече не съществува. Нейните активисти бяха подложен на постоянен психичен и съдебен терор, а сайтът й www.bulgarmak.org., в който бяха публикувани стотици оригинални документи и фотоси, доказващи вековното присъствие на българите по тези земи, също е заличен.

Това се случваше в годините, когато в съседната държава френетично бяха организирани митинги, протести и петиции до Брюксел, настояващи за закриването на АЕЦ „Козлодуй“, като много опасна за целия регион…

Това са фактите.

***

Протоколът „Калфов-Политис“

има и съвременна препратка към Скопие

Нека президентът Гордана Силяновска – Давкова и премиерът Християн Мицкоски го прочетат, но без сръбските очила. Вече няколко месеци начело на държавата те правят всичко възможно да придобият облика на „македонци“-южносърбиянци, изневерявайки „талантливо“ на достойните си предци. Как биха си отговорили на въпроса, защо в този документ, под който стои подписа на генералния секретар на най-авторитетната за времето си международна организация – ОН, и дума не се споменава за някаква македонска народност, подложена на дискриминация и геноцид!?

Сблъсъкът с неподправената истина е болезнен, но оздравителен… /БГНЕС

*Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.