Анализаторът Иван Яковина гостува на UA NEWS. Ето фрагмент от разговора.

 - Предлагам да започнем с това, което се случва точно сега – развива се донякъде непредсказуемо, а може би и очаквано. Става дума за това, което виждаме в отношенията между Русия и Азербайджан. Всичко започна с полицейски акции в Екатеринбург. Действията на полицията бяха толкова брутални, че двама души загинаха в резултат на това, което наричат "задържане". Как мислиш – какво може да стои зад всичко това? Може ли да са намесени ФСБ, внедрени агенти, нещо под прикритие?

Мисля, че първоначално може би наистина е започнало като някаква полукриминална история в Екатеринбург. Но очевидно е, че много бързо прерасна в междудържавен скандал с дългосрочни последици. Видях версии, според които може да става дума за атака срещу "Лукойл". Това е най-голямата частна петролна компания в Русия, собственост на азербайджанеца Вагит Алекперов. Той е етнически азербайджанец и поддържа близки връзки с родината си. В Русия го възприемат като един от водещите азербайджанци. Ако започне натиск срещу азербайджанците като цяло, със сигурност и той ще пострада. Особено като се има предвид, че "Роснефт" и други фигури около Путин отдавна мечтаят да се разправят с тази частна компания – да я "национализират", но в полза на други хора, не на Алекперов и екипа му. С други думи, искат да й вземат бизнеса.

Вече сме виждали подобни случаи, например с летище Домодедово. Нужно е просто оправдание. Ако всички азербайджанци бъдат обявени за врагове на народа, тогава може спокойно "Лукойл" да бъде отнет. Това е едната страна на нещата.

От друга страна, Русия сега функционира като фашистка диктатура. Звучи страшно, но на практика точно това е – режим, в който диктатурата доминира, и рано или късно такава власт си избира една етническа група, която да обвини за всички проблеми. В този случай се падна на азербайджанците. Те се отличават по външен вид от "коренните" руснаци, често са с друга религия – повечето руски мюсюлмани са сунити, докато азербайджанците са шиити. Говорят различен език и лесно се представят като "не свои".

Още от 90-те години руснаците имат негативно отношение към хора от кавказките народности, които продават по пазари и се възприемат стереотипно. В Z-каналите в момента има пълен възторг от действията на полицията и ФСБ в Екатеринбург. Те са щастливи, че се "захващат" с азербайджанците. Националистическата и фашизоидна част от обществото одобрява това и дори настоява всички азербайджанци да бъдат изгонени от Русия. Някои дори говорят за "окончателно решение на азербайджанския въпрос". Това е фашизъм в чист вид. Не знам какво във всичко това не е фашистко.

Ще видим как ще се развият нещата. Засега изглежда, че азербайджанците не възнамеряват да се предадат. В Баку се предприемат ответни стъпки. Но трябва да се има предвид, че в Русия живеят много повече азербайджанци, отколкото руснаци в Азербайджан. Затова Путин и неговите хора имат повече лостове за натиск над Баку, отколкото обратно. От друга страна, зад Баку стои фигурата на Реджеп Ердоган. Той разполага с далеч по-сериозни средства за влияние върху Русия. Ако се стигне до сериозен сблъсък, битката ще е на равни начала.

Разликата е, че Азербайджан има съюзници. Отношенията с Турция са истински братски, сътрудничеството с Израел е активно, особено в контекста на конфликта с Иран. Израел със сигурност ще помогне на Азербайджан, ако се наложи. Това дава на Азербайджан чувство за сигурност. Вижда се, че Русия е отслабена.

Кремъл винаги е възприемал постсъветското пространство като нещо, което трябва да остане под негов контрол. Не искат да "пускат" никого. И сега вероятно смятат, че Азербайджан е "нагъл" и трябва да бъде "поставен на място". Мислят си, че като му се скарат, той ще се уплаши и ще се подчини. Но не си дават сметка, че вече нямат ресурсите нито да упражнят натиск, нито да внушат страх. Русия е в изключително слабо състояние. Путин доведе страната до изтощение, каквото не е имало от XV век насам. А сега се опитва да се прави на велик геополитик? Азербайджанската телевизия открито се подиграва с него и с изказванията от Москва.

Да, Путин би искал да държи всички "в стадо", но вече няма физическата възможност да го направи. Дори Армения – най-зависимата от Русия страна – се отдръпва. Какво остава за останалите? Туркменистан отдавна е самостоятелен – търгува самостоятелно, не зависи от Русия. Таджикистан – да, има икономически връзки, особено с мигрантите, но китайското влияние вече е по-силно. Помним как президентът Рахмон публично порица Путин и припомни, че таджикската цивилизация е съществувала, когато Москва още не е съществувала.

Цялото постсъветско пространство се разпада. Путин заложи всичко на бърза победа в Украйна, но тя не се случи. И сега остана без ресурси, без "монети", с които да купува лоялност. Всички вече разбират, че могат да се отнасят с Русия като с губеща страна – като с човек, който вече не може да диктува условията.