На 15 март 1854 г. е роден Иван Стефанов Гешов (братовчед на Иван Ев. Гешов) - обществен и държавен деец и дипломат, участвал в битката за Съединението.
Младият Гешов завършва Робърт колидж в Цариград и продължава да учи в Оуенз колидж в Манчестър.
Търговец до Освобождението, след Априлското въстание през 1876 г. той изпраща съобщения в чужбина за жестокостите на османските турци над българското население.
Заради своята дързост, турските власти го арестуват и хвърлят в затвора заедно с брат му, Иван Ев. Гешов.
След Освобождението Гешов отива в Източна Румелия и става един от водачите на Народната партия от 1883 и сътрудник на в. „Съединение”. Той е депутат в Областното събрание на Източна Румелия и председател на Постоянния комитет на областта през 1884-1885.
През април 1884 заедно с областния депутат Христо Христов участвува в делегация със задача да пледира за Съединението пред европейските държави.
От 1897 Иван Ст. Гешов е изпратен като дипломатически агент и пълномошен министър в Париж, където остава до 1901 г. Години наред е дипломат в Цариград, Виена, Берлин и Берн.
В края на 1931 г. Гешов публикува спомени за Съединението в изданията „Пловдивски спомени” и „Мир”.
Още от От редактора
Роден е Марко Балабанов – възрожденец, министър и първи дипломат след Освобождението
Будният българин е министър на външните работи и изповеданията в първото българско правителство след Освобождението и председателства ХI обикновено народно събрание през 1901 г.
Алеко Богориди – първият генерал-губернатор на Източна Румелия и препратки към днешната политика
След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г. Алеко Паша, както още е известен, е един от кандидатите за българския княжески престол
Светът е удивен: Българската армия окупира, считаната за непревземаема Одринска крепост
В Балканската война, и специално при превземането на Одрин, нашата армия въвежда новости във военното изкуство, като огневи вал и заградителен огън, приложени от големите държави