„Забелязвате ли, че търсенето на депутати се увеличава? Трудно се намира човек да ти изкопае канал, обаче иначе да ти даде акъл от телевизията, облечен като стрелочник в тъмносиньо костюмче и леко зализан глуповато като за депутат, всеки е готов.“ - заяви пред бТВ историкът Петър Стоянович.

Според данни на Агенцията по заетостта търсенето на квалифицирани кадри със средно и висше образование все повече спада, тъй като има нужда от неквалифицирани кадри.

„Това изследване доказва една много ясна тенденция, на която в България продължаваме да не обръщаме достатъчно внимание. И това е фактът, че пазарът на труда отдавна има други закони и очаквания. Ние продължаваме да бълваме безработни висшисти или неудовлетворени притежатели на дипломи.“ - посочи Стоянович.

Според него в момента България прилича на Париж от 1920 г., когато всеки втори таксиджия се представя за руски милионер, който е избягал от болшевиките и „от немай-къде е станал таксиметров шофьор“.

„В България всеки е висшист по някакъв начин. Тази наследена от соца традиция – „Мамо, учи, за да не работиш“, вече окончателно се е превърнала в преследване на някакви дипломи. В усвояване на някакви висши образования във всички градове и паланки. Ние на глава от населението сме една от държавите с най-много университети. Половината - напълно безсмислени.“ - смята историкът.

По думите му в България всеки иска да бъде чорбаджия, а никой – ратай.

„Ние сме родени с ясното съзнание за „обидни“ и „непрестижни“ или не професии“, каза още Петър Стоянович.

„У нас средностатистическият занаятчия иска да стане поне зам.-министър. Той цял живот не мисли за това откъде да намери по-добри краставици да продава, а живее с мисълта, че не иска да бъде зарзаватчия, а иска да изследва Космоса, Антарктида или да бъде специалист по ядрена физика и цял ден да смуче молива на бюро.“ - коментира още той.

Според него в момента у нас на пръсти се броят истински престижните професионални гимназии.

По думите му, да си "чантаджия" не е много по-различно като творчество, отколкото да бъдеш един среден занаятчия.

„Проблемът е като започнем да не можем да намираме лекари и като легнеш под ножа на някого и онзи като се чуди от ляво надясно ли да те почне и как да те шие – бод зад игла, и се озъбиш в патологията. Тази работа дотам ще стигне.“ - каза още историкът.

„Утре няма да има кой да закърпи една обувка, няма да има кой да поправи каквото и да е. Има цели сектори, в които никой не сменя болтчето, а хвърля на боклука цялата част и казва няма да се разправям. Дай от магазина новото. И ето стигаме до една патова ситуация, в която отдавна се намира и нашата държава. Не сме единствените.“ - смята Петър Стоянович.