7 Октомври, 2026

Пътят на думите в "Несвършващо време" на Петър Стоянович

Пътят на думите в "Несвършващо време" на Петър Стоянович
Авторът

Хари Харалампиев

Писането е самотно занятие. То е изповед, страст и вик. Пишещият знае, че природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени. Всеки пише по начин, подсказан от индивидуалния му творчески натюрел. 

„Несвършващо време” е изповедна книга, автор на която е проф. Петър Стоянович. Тя е история за произход, достойна за уважение.

В мемоарните спомени Стоянович е намерил най-точните и искрени думи, обърнати към себечовека, думи, грижливо подбрани, защото разработва значими теми, съпроводени с трудности и възземания, напомнящ ни, че сме земни.

Майсторството му на разказвач прелива от виталност. Чрез „Несвършващо време” авторът доказва, че мемоарната литература намира своето оправдание, усилва усещането за изискан стил, който пали въображението и носи увереност.

Освен всичко останало е и акт на преданост към близките му. В мемоарите проф. Стоянович с неподозирана лекота въвежда читателя от тема в тема, докосва се до значими личности в родословието си и извън него, белязали житейската и научната му съдба.

petar_stoyanovich_kniga.jpg

Докато четях сътвореното, усетих красноречието на стила на автора, неговата мъдрост и одухотвореност на сетивата. Открил е тайните на мемоарния език, чрез който ни потапя в своето обкръжение и среда в България и извън нея, говори ни за родителите си – знакови фигури в театралното изкуство и кинокритиката, творейки своя действителност.

Проф. Стоянович притежава качество, което е белег за интелигентност – чувството за хумор. Чрез него възбужда сетивата на читателя да размишлява върху дълбоките мистерии на битието, създава една нова естетическа култура в областта на мемоаристиката.

Свободата, с която пише, е плод на вътрешно преосмисляне на живота. У него отсъства спокойствието, задоволството от постигнатото. Вървейки по сложните серпентини на делниците, не се уморява. Знае, че умореното сърце е пагубно за твореца.

На мен ми харесва лапидарния му стил, дръзновението, с което е заставал пред белия лист. Свободата, с която е създавал „Несвършващо време” е плод на едно вътрешно преосмисляне на таланта за нещата, които ни заобикалят.

За проф. Стоянович в пълна мяра са съотносими думите, принадлежащи на Жан Пол Сартр: „Започнах живота си, както навярно и ще го завърша – сред книгите”.

Мемоарите му опровергават тезата, че живеем във време на национална амнезия. Те са демонстрация на елегантност на духа.


Сподели:
Личният дневник на папа Франциск излиза на бял свят

Личният дневник на папа Франциск излиза на бял свят

Откровенията на един от водачите на Римокатолическата църква ще бъдат публикувани в 94 държави

Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“

Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“

Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито

„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“

„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“

"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“

Коментари (0)