Хари Харалампиев

Писането е самотно занятие. То е изповед, страст и вик. Пишещият знае, че природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени. Всеки пише по начин, подсказан от индивидуалния му творчески натюрел. 

„Несвършващо време” е изповедна книга, автор на която е проф. Петър Стоянович. Тя е история за произход, достойна за уважение.

В мемоарните спомени Стоянович е намерил най-точните и искрени думи, обърнати към себечовека, думи, грижливо подбрани, защото разработва значими теми, съпроводени с трудности и възземания, напомнящ ни, че сме земни.

Майсторството му на разказвач прелива от виталност. Чрез „Несвършващо време” авторът доказва, че мемоарната литература намира своето оправдание, усилва усещането за изискан стил, който пали въображението и носи увереност.

Освен всичко останало е и акт на преданост към близките му. В мемоарите проф. Стоянович с неподозирана лекота въвежда читателя от тема в тема, докосва се до значими личности в родословието си и извън него, белязали житейската и научната му съдба.

Проф. Стоянович притежава качество, което е белег за интелигентност – чувството за хумор. Чрез него възбужда сетивата на читателя да размишлява върху дълбоките мистерии на битието, създава една нова естетическа култура в областта на мемоаристиката.

Свободата, с която пише, е плод на вътрешно преосмисляне на живота. У него отсъства спокойствието, задоволството от постигнатото. Вървейки по сложните серпентини на делниците, не се уморява. Знае, че умореното сърце е пагубно за твореца.

На мен ми харесва лапидарния му стил, дръзновението, с което е заставал пред белия лист. Свободата, с която е създавал „Несвършващо време” е плод на едно вътрешно преосмисляне на таланта за нещата, които ни заобикалят.

За проф. Стоянович в пълна мяра са съотносими думите, принадлежащи на Жан Пол Сартр: „Започнах живота си, както навярно и ще го завърша – сред книгите”.

Мемоарите му опровергават тезата, че живеем във време на национална амнезия. Те са демонстрация на елегантност на духа.