Вече е ясна основната стратегическа цел на изправения пред нарастващо напрежение президент на Русия Владимир Путин: да разпусне НАТО, да разкрие уязвимостта на Алианса. Такава констатация прави Ивана Страднер, съветник във вашингтонската Фондация за защита на демокрациите, в анализ за британския в. "Телеграф":

Тъй като Русия търпи неуспехи в Украйна, непосредствената заплаха за членовете на НАТО като Полша и балтийските държави може да бъде смекчена донякъде.

Според Страднер обаче най-слабият фланг на НАТО се намира на Балканите, които представляват удобна цел за руските амбиции.

През миналия уикенд, в един от най-тежките сблъсъци, откакто Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., десетки тежко въоръжени етнически сърби нападнаха полицията в Северно Косово и се барикадираха в православен манастир.

Убити бяха един косовски полицай и трима нападатели.

Лидерите на Косово разбираемо определиха случилото се като терористична атака.

Сръбският президент Александър Вучич отрече да е замесен, като се оплака на руския посланик в Сърбия - Александър Бокан Харченко, че косовският премиер Албин Курти извършва "брутално етническо прочистване" с подкрепата на Запада.

Тази ескалация, подчертава Страднер, е осъществяването на мечтата на Москва.

От месеци Сърбия и Русия подготвят сърбите за ескалация в Косово, подклаждайки напрежението на Балканите, за да отвлекат вниманието на Запада от войната на Русия в Украйна.

Те наводниха информационното пространство с пропаганда, повтаряща старото твърдение, че Косово принадлежи на Сърбия - в една от пропагантните тези се твърди, че Великобритания готви война там.

Както всеки изучаващ балканска история знае, подобна реторика е провокирала етническо насилие в региона и преди.

Русия бързо се възползва от инцидента: руски говорител обяви, че "допълнителният натиск от Запада" довежда "целия балкански регион до опасния ръб". Путин знае, че не трябва да изпраща военни сили на Балканите – той може да използва хибридна война, за да дестабилизира региона и да позиционира Русия като единствения надежден преговарящ в конфликта.

По този начин Кремъл постига три цели: отвлича вниманието на Запада от Украйна, укрепва регионалната позиция на Москва и дава на Путин влияние върху западните сили, ако искат да предотвратят ескалацията на конфликтите в региона.

Сърбия също печели.

Вучич ескалира и след това намали напрежението в Косово, като се позиционира като стълб на стабилността и го използва като разменна монета със Запада.

Крайната цел на Вучич е да запази властта, а кризата в Косово му помага да отклони вниманието от собствените си вътрешнополитически проблеми и да увеличи подкрепата за предстоящите избори.

Белият дом предприе безпрецедентна стъпка и публично предупреди за „мащабно разполагане на сръбски военни по границата с Косово“. Колкото и опасно да е това, Вучич знае, че не трябва да изпраща армия.

Вместо това той може да използва схемата на Путин и да изпрати войници „малки зелени човечета“ без отличителни знаци, за да подкопаят Косово и да създадат отношения на правдоподобно отричане. Може би точно това вече се е случило, казва Страднер.

НАТО обяви, че ще увеличи военното си присъствие в Косово, а Министерството на отбраната на Обединеното кралство прехвърля командването на военен батальон на НАТО, за да помогне - но трябва да направи повече и по-бързо, за да потуши насилието и Русия и Сърбия да бъдат предупредени.

Необходимо е възможно най-бързо Лондон да засили информационната дейност в страната и чужбина, смята Страднер. Нова косовска криза може лесно да се прехвърли в Северна Македония, държава-членка на НАТО, и би имала сериозни последици за европейската отбрана в момент, когато САЩ са разсеяни от предстоящите избори.

Това е опасен момент, но малцина говорят за него.

Три десетилетия след кървавото разпадане на Югославия етническото напрежение на Балканите никога не е изчезнало.

Време е НАТО да засили присъствието си в региона и да постави Русия в отбранителна позиция, се казва още в анализа.