Няма нормалност в политиката – това е поле на битки, където може да има само временно равновесие. Виж почтеността, е друга тема - има нужда от някакви нови правила, защото доверието в политическите играчи е много ниско. Всички говорят за прозрачност – за това управляващите да са ни непрекъснато пред очите, но парадоксално това не засилва доверието… Политиците трябва да съдим по резултатите, а кога се срещат, какво си говорят – да оставим на тях. Това казва в интервю за Новини.бг културологът проф. Ивайло Дичев.

Според него Бойко Борисов остава на терена, вероятно ще се върнат и някои от патериците му. Положението обаче ще се влошава без правителство, защото България на е Белгия да си го позволява. Но след едни безсмислени избори през юли със сходен резултат - или дори по-голяма фрагментация, той не изключва възможността за някаква широка коалиция, която ще разочарова още повече хора. 

„Обществото е вече залято от традиционната българска депресия; тук не случайно няма много революции и въстания. Е, защо ядохме жабето? Отговорност на интелигенцията е, че създава на гражданите фалшиви очаквания за някакви супер-идеални неща – пълно мнозинство за реформи, наказание за лошите, реванш за добрите. Наричам това „синдрома Левски“ - един светъл човек, който е оставил пример, но сам не е успял с това, с което се е захванал, и е загинал. Трябва да се научим да уважаваме и реалните си политици – Стамболов, Каравелов, Стоилов. Внушаваме на гражданите, че политик, който не постигне абсолютно всичко, не е постигнал абсолютно нищо - от което следва, че народът е вечно разочарован. Така стигаме до феномена Трифонов, който обеща невъзможни неща (в смисъл - трудно приемливи), след което геройски връща мандата, надявайки се вероятно народът да пее тъжни песни за негови подвиг. Прахосана гражданска енергия, жалко! Ситуацията малко прилича на тази при Иван Костов, който през 2001 се обиди на народа, че не го е избрал и отказа да управлява с царя, с когото бяха идеологически най-близки – откъдето НДСВ се принуди да тръгне вляво към ДПС, после и БСП, а СДС се разцепи и стигна до там, където е днес“, коментира културологът.

Помолен да разтълкува думите на Кристофър Лаш, че "демокрацията ще умре по-скоро от безразличие, отколкото от нетолерантност", проф.Дичев казва: „Аз мисля обратното, проблемите днес идват от твърде яростната конкуренция на пазара на вниманието, която превърна политиката в жанр на популярната култура. Тръмп беше супер интересен и вдигна рязко печалбите на медиите, които го критикуваха. Какво по-интересно от комика Бепе Грило, от нелибералния Орбан, от татуирания Трифонов? Политиката е скучен процес, трябва да се научим да четем програми, да участваме в партии и организации, да седим на събрания. А за което не разбираме – да намерим на кого да се доверяваме. Най-успешната немска канцлера Меркел е скучна, протестантска мама, която тихо и спокойно води държавата в правилната посока години наред. Демокрацията според мен умира, когато се превърне в шоу.