"Няма как без една от традиционните сили да се състави правителство – както в настоящия момент, така и след изборите наесен. Новите формации трябва да изберат между ГЕРБ, ДПС и БСП. Най-рационално е това да бъде БСП". Тази позиция изрази в интервю за БНР Ивайло Динев, политолог, доктор по политически науки от университета „Св. Анна“ в Пиза.
„Няма какво да се лъжем – една от тези традиционни сили, трите, трябва да бъде част от формирането на парламентарно мнозинство и намирането на консенсус и новите политически формации трябва да срещнат тази реалност, да я изговорят пред своите избиратели, а не да вземат решения, които са тяснопартийни – няма да се коалираме с никого, няма да търсим споразумение с никого.“
Важно е новите формации да изберат кои са основните им червени линии, заяви политологът. По думите му, ако допреди няколко месеца основен техен опонент са били ГЕРБ и предишният модел на управление, то в последните седмици критиките и атаките са били помежду им.
Запитан очертават ли се нови играчи в предстоящата предизборна кампания Ивайло Динев подчерта, че ако се появи нов проект с участие на служебни министри или служебни министри отидат в настоящи политически проекти, това би променило коренно политическата конфигурация.
„Това е сигурно. Вследствие на голямата подкрепа към служебния кабинет те, ако дадат своята подкрепа или станат част от настоящ или нов политически проект, това ще промени конфигурацията и вече ще говорим за съвсем друга ситуация.“
Подобна нова формация би „изяла“ голяма част от вота не само на протестните партии, но и на част от традиционните сили и би била свръхпобедител, коментира Ивайло Динев в предаването „Преди всички“. Той очерта три варианта: „Единият вариант някак не се получава, но се казва, че може и да се получи – намирането на споразумение между голяма част от политическите сили. Другият вариант е да се появи нов политически субект, който в това самоизяждане, на борба всеки срещу всеки, той просто да разруши това преходно състояние и да вземе голяма част от вота. Ако се появи такъв и той бива много популярен, с много популярни личности в него, той би бил новият свръхпобедител, новият хегемон в нашата политическа система. И третият вариант, който е най-неприятният – ако продължи тази нестабилност и тази борба на всеки срещу всеки, тенденциите да тръгнат от търсене на промяна, към търсенето на авторитарно управление, търсенето на силна ръка, която да даде ред и стабилност.“ Само в един от тези сценарии новите, т.нар. протестни партии печелят – търсенето на консенсус, категоричен е политологът. Според него те или нямат дългосрочна стратегия, или тя е погрешна.
Фактор
„Няма какво да се лъжем – една от тези традиционни сили, трите, трябва да бъде част от формирането на парламентарно мнозинство и намирането на консенсус и новите политически формации трябва да срещнат тази реалност, да я изговорят пред своите избиратели, а не да вземат решения, които са тяснопартийни – няма да се коалираме с никого, няма да търсим споразумение с никого.“
Важно е новите формации да изберат кои са основните им червени линии, заяви политологът. По думите му, ако допреди няколко месеца основен техен опонент са били ГЕРБ и предишният модел на управление, то в последните седмици критиките и атаките са били помежду им.
Запитан очертават ли се нови играчи в предстоящата предизборна кампания Ивайло Динев подчерта, че ако се появи нов проект с участие на служебни министри или служебни министри отидат в настоящи политически проекти, това би променило коренно политическата конфигурация.
„Това е сигурно. Вследствие на голямата подкрепа към служебния кабинет те, ако дадат своята подкрепа или станат част от настоящ или нов политически проект, това ще промени конфигурацията и вече ще говорим за съвсем друга ситуация.“
Подобна нова формация би „изяла“ голяма част от вота не само на протестните партии, но и на част от традиционните сили и би била свръхпобедител, коментира Ивайло Динев в предаването „Преди всички“. Той очерта три варианта: „Единият вариант някак не се получава, но се казва, че може и да се получи – намирането на споразумение между голяма част от политическите сили. Другият вариант е да се появи нов политически субект, който в това самоизяждане, на борба всеки срещу всеки, той просто да разруши това преходно състояние и да вземе голяма част от вота. Ако се появи такъв и той бива много популярен, с много популярни личности в него, той би бил новият свръхпобедител, новият хегемон в нашата политическа система. И третият вариант, който е най-неприятният – ако продължи тази нестабилност и тази борба на всеки срещу всеки, тенденциите да тръгнат от търсене на промяна, към търсенето на авторитарно управление, търсенето на силна ръка, която да даде ред и стабилност.“ Само в един от тези сценарии новите, т.нар. протестни партии печелят – търсенето на консенсус, категоричен е политологът. Според него те или нямат дългосрочна стратегия, или тя е погрешна.
Още от България
Ивайло Мирчев: Кандидатурата на Йотова изглежда като операция „Радев, трети мандат“
"Може би защото Радев се чувства най-комфортно сред хора, които отразяват неговия образ и потвърждават централната му роля", казва той
След скандал: Мъж запали жена си пред децата, има опасност за живота ѝ
Предстои да му бъде повдигнато обвинение за опит за убийство с особена жестокост и по особено мъчителен за жертвата начин
Евакуирани са всички пътници от швейцарския круизен кораб, който заседна край Видин
Катерът на "Гранична полиция" е направил общо 20 курса за превозването им