„Турция бавно се отлепя от западния геополитически кораб. Това рязко вдига българската геополитическа цена, но може и да ни изиграе много лоша шега.“ Тази теза постави в разговора с пловдивчани проф. Иво Христов, социолог и депутат от „БСП за България“. Мото на срещата в Голямата къща в града под тепетата бе „Геополитическите реалности през аналитичния поглед на проф. Иво Христов“.

Анализирайки мястото на България между интересите на Русия, САЩ, Турция и Китай на Балканите, той посочва, че  "старите баланси са разрушени, новите не са изградени, а по средата е пропаст”. Турция се изживява като самостоятелен елемент на сила и постига успехи. Нейните интереси са на Балканите, в Кавказ, Сирия и Северен Ирак“, казва професорът и добавя, че на Балканите Турция, независимо кой управлява в Анкара, поддържа ислямска дъга от Босна през Родопите и Северна Гърция, която буквално прерязва на две полуострова, изтъква депутатът. 

„На Балканите Турция залага на дългосрочни политики – засилване на мюсюлманските малцинства (Турция, например, инвестира страшно много в Босна – в инфраструктура, пътища). За албанците има „битка“ между регионалния геополитически хегемон Турция и глобалния – САЩ. Албанците са най-бързо растящата демографска маса на Балканите в момент, когато славяните и гърците са влезли в демографска спирала надолу. Затова който контролира албанците, контролира Македония, Сърбия, Албания и индиректно – България. Границата на албанския етнически лимес в момента се намира само на 40 км от западната ни граница, а някога те са били на 300 км.

Град като Струга, където са творили братя Миладинови, в момента е албански град с албански кметове и населени с албанци села наоколо.

Охрид, другата наша гордост, в момента е обкръжен от север и от запад с албански села. Албанците имат добре организирана миграция в Гърция. Не трябва да се забравя и изключително мощната албанска мафия, която контролира пътя на наркотика. А това е мощен ресурс на бързо оборотни пари, казва червеният депутат. Но Христов не признава цялата истина - че до това трагично състояние Македония стигне след безродната политика на БКП, която години наред отстояваше тезата за македонска нация и за да угоди на Сталин и Коминтерна се съгласи да бъде откъснато живо парче от българската плът. 

Професорът подчертава също, е Турция от своя страна залага на албанския експанзионизъм така, както и в късната Османска империя. Едно от българските въстания – в Ниш, е потушено от албански наказателни отряди. Те са направили пирамидата от черепи в Ниш. 

В България вече има два района, които вече са етнически обособени – Делиормана и Родопите“, аргументира тезата си проф. Христов. 

Според него обаче този интерес на Турция влиза в директен сблъсък с интересите на САЩ. Затова Христов не изключи Балканите да станат бойно поле за тези интереси. „Душа да ни е яка“, бе неговият кратък извод. 

Проф. Христов подчертава, че в нашия регион с пълна пара върви и сблъсъкът между англосаксонския свят и Русия. За първи път обаче той направи неочаквано признание, предвид проруската му ориентация като политик и анализатор, пропагандирайки винаги, че нищо добро не очаква България, ако не бъде в орбитата на Русия. Сега Христов за първи път изтъква, че Русия има напълно неадекватна политика на Балканите през последните 25 – 30 години, защото са се провалили мегаломанските й проекти.

„В последно време Русия претърпя тежки геополитически поражения не само в Украйна. Русия беше изхвърлена от Черна гора, влиянието ѝ беше редуцирано в Босна, а с последните събития беше изхвърлена и от Македония. Единствените й опити в момента са да задържи своето влияние в Сърбия. Но въпросът е докога. За Сърбия, която бе бомбардирана от НАТО, е въпрос на време да мине от другата страна“, анализира той. 

Освен традиционните играчи Русия, Турция и САЩ, на Балканите в последно време се изявява и друг глобален играч – Китай, обръща внимание Иво Христов и като аргументи той привежда големите инфраструктурни проекти, чрез които Китай навлиза на полуострова.

"За Пекин Балканите са вход към Европа. Америка се опитва да пререже китайското развитие по море, но Поднебесната империя отвръща с опит за изграждане на сухопътно трасе за своите стоки по древния Път на коприната. В същото време Америка гледа на Европа като на запазено свое ловно поле“, обръща внимание проф. Иво Христов.