Елисавета Белобрадова, кандидат за народен представител от „Демократична България“

“Седя и гледам мача България - Северна Македония”, пише в поредния си статус Слави Трифонов и това начало обобщава всичко, което той е направил по темата Република Северна Македония, откакто се помня.

Ако политика беше писането на статуси, аз също щях да си седя на диван, но реалността е, че политика се прави на терен. Ходи се в Република Северна Македония, говори се с хората, гостува се на организациите на македонските българи. Ходи се в Прилеп, Битоля, Крива Паланка, Охрид и Скопие. Защото е важно да чуеш истинските проблеми, да ти бъдат посочени хората, които години наред са правили пари от продажбата на паспорти, или са доносници на тайните служби. Да чуеш колко е трудно да си намериш работа в Република Северна Македония, ако си българин. Да чуеш как българската държава нищо не е направила за сънародниците ни в продължение на толкова много години. 

Загриженият политик посещава социални институции, обществени мероприятия, ходи в Българския културно-информационен център, изобщо върши някаква работа. Ако „РАБОТААААААА!“ го викахме толкова силно, колкото „МАКЕДОНИИИИИЯЯЯЯ“, и ако някой беше свършил въобще нещо през последните 30 години, нямаше да сме на това дередже. Но 

работата изисква искреност

 Изисква да милееш за това, което правиш.

Наместо това, големият ни политически лидер гледа мач. На този мач има агитки, които произвеждат новина, под щедрото дарителство на определени политически сили в Република Северна Македония, а той това чака. И при създалата се изключително неприятна атмосфера за отбора на България бе страхотно,  че всичките ни играчи се държаха като достойни наши граждани, а и победиха, каквато е и голямата цел на всяко състезание. 

А човекът от дивана, нестъпвал в Народното събрание, нестъпвал през последните години в Северна Македония, си прави политическа предизборна кампания, стъпвайки на мнението на футболни агитки. 
Тъжно е, когато политически лидери са просто поредната агитка, която крещи с пликче семки отстрани.

И нека не забравяме най-важната поанта - в големия геополитически мач, 

когато Република Северна Македония и Република България враждуват, печели Русия

 Този мач го гледаме от десетилетия - организиран, платен, купен и продаден със съответните диванни глашатаи, които внасят постоянен раздор между двете държави. Активните мероприятия по разединението на народите ни текат с пълна сила от години.

А всъщност има решение за това да няма победители и победени. Голямата обща победа ще е, когато си стиснем ръцете и започнем изграждането на силен, проевропейски съюз на Балканите – най-големият кошмар за руската пропаганда.

Да, пътят дотам не е лесен - ще трябва да си кажем много исторически истини, ще трябва да минем през пречистващото поле на историята. Защото който си мисли, че ще може да продължи напред,  без да си е подредил спомените и свидетелствата за миналото, се заблуждава.
Много хора се питат защо въобще е необходимо да гледаме назад, защо ни е да се връщаме? Отговорът е ясен и прост - защото манипулациите, лъжите и пропагандата се случват на две места - в полето на миналото и в полето на бъдещето. И докато в полето на бъдещето можем да правим всякакви смели изказвания и дори да фантазираме, то в миналото имаме документални следи за това какво наистина се е случило, как са се развили процесите. Ако не погледнем всички заедно миналото, няма как да различим манипулациите и лъжите на хората, които се възползват от темата, за да трупат политически дивиденти. Затова и битката за историята е толкова ожесточена, и враждата в нея е подклаждана отвсякъде. Защото

истината може и да боли, но лекува

 И е напът да излекува раната между България и Македония.

Но нека все пак упоменем, че г-н Слави Трифонов не е единствен в битката срещу добросъседските отношения. Г-н Костадин Костадинов не му отстъпва ни най-малко, с постоянните си абсурдни заявки как уж се грижи и представлява българите в Северна Македония, и едновременно с това обявява от парламентарната трибуна,  че “Македония е България” с единствена цел да предизвика отново поредния кратък еднодневен панаир, който обаче е и поредният пагубен удар по тъй важните отношения между Македония и България . 

На самия Костадин Костадинов кракът му трудно може да стъпи при която и да е българска общност в Северна Македония, защото, както ми споделиха там, “няма македонец с българско самосъзнание, който да е русофил, защото за разлика от вас, ние помним.” 

Затова и липсата на памет е пагубна. Тя дава възможност на лидерите от дивана и лидерите от интернета да злоупотребяват с историческата истина и да нанасят постоянни щети на така важния българо-македонски съюз, който вярвам, че въпреки всичко ще се случи един ден, изграден на базата на взаимно уважение, търпение и радост да общуваме. Това би било една истинска и достойна патриотична цел и мечта.