Валя Станимирова*

Вече сме на края на предизборната кампания. Следя телевизионните участия на кандидатите и си мисля, че освен обещанията, с които ни заливат, никой не наблегна на причините за проблемите, които стоят на дневен ред.
Аз живея в столицата, откакто се помня. И се питам: какво ме дразни най – много в моя град?

 Какъв искам да бъде?

Ще започна с дразнителите:

- Интензивното движение. Това е характерно за всеки голям град навсякъде по света. По времето на комунизма нямаше задръствания, но нямаше и коли. За тях се чакаше най – малко 10 години. Повечето основни пътни артерии са проектирани и изградени по това време. Кой да предположи, че сега половин България ще живее и работи в столицата? Кой да предположи, че сега повечето семейства ще имат по два автомобила? Строят се нови булеварди, но в центъра няма как да се разширят пътните платна и колкото и да не ни харесва, това е положението.

- Липса на паркоместа. И за да не се повтарям, увеличаването на жителите и автомобилите в София водят до този проблем. Когато през комунизма се строяха сгради, никой не е мислил за места за паркиране. Ние да не сме Виена или Ню Йорк, за да се строят под всяка сграда подземни паркинги, иначе няма разрешително за строеж.

- Липса на места в детските градини. Няма как да е иначе, при положение, че за последните години населението на столицата се удвои. Миграцията към големия град се състои най – вече от млади хора, които намират тук професионална реализация. Как да насмогнеш с нови детски градини? В последните години се строят нови сгради интензивно, но не могат да обхванат всички деца, особено в новопостроените квартали.

- Презастрояване. Когато има търсене, има и предлагане. Иначе всички новодошли в София нямаше къде да живеят.

- Мръсен въздух. Не съм сигурна, че сега въздухът на София е по – мръсен от времето, когато работеше Кремиковци. Помня, че понякога дрехите на простора ставаха сиви. А относно обвиненията за това, че градът е мръсен. Дали причината за това не е в културата на жителите, или в липсата на такава?

Помня София от детските си години. Виждам София и сега. Коя София харесвам повече? И двете имат своя чар, но пред очите ми моят град се превърна в модерна европейска столица.
Сега трябва да се надгражда, а не да се руши.
След толкова време комунизъм, пак добре и толкова.

 *Авторът е, политолог, член на АСБ, кандидат за кмет на Подуяне и за общински съветник от Синя София