Докато всеки годишен бюджет слага „на масата“ едни 15-20 милиарда лева за преразпределение през „наши читави“ фирми, няма как да се намери устойчив механизъм, който да пребори възможностите на хората с власт да „се облажат“

Емил Димитров е предприемач в сферата на информационните технологии с над 25 години опит в изграждането на системи за управление на бизнес процеси в застрахователния бранш. Управлява собствена компания, която е изградила безупречна пазарна репутация като надежден доставчик на софтуерни услуги. В обществен и политически план, Емил Димитров участва активно във формирането и отстояването на каузата за радикална съдебна реформа в екипа на Инициатива Правосъдие за всеки. От 2013 до 2022 година е член на политическа партия Демократи за силна България, като преди да си подаде заявлението за напускане, заема позицията областен председател на 24-ти МИР София.

През 2021 година заявява публично несъгласието си с политиката, която води ръководството на партията и заедно с ръководството на областната организация на 24-ти МИР иска оставката на председателя Атанас Атанасов. След преизбирането на Атанас Атанасов за председател на ДСБ, прекратява членството си в партията заедно с голяма част от националното ръководство, двама заместник председатели на партията и много други членове и симпатизанти. От края на 2023 година е член на политическа партия КОД и понастоящем е член на националното ръководство. Участва във формирането и изграждането на политическия дискусионен клуб Десен Форум и на политическите съюзи Синя София и Синя България.

Той е кандидат за народен представител от Синя България в столичния 24-и МИР и в 21-и МИР - Сливен.

Интервю на Илиана Славова

- Г-н Димитров, какво бихте казали на хората, повтарящи клишето, че политиката е мръсна работа?  Как гледате на това от позицията на своя опит?

- Въпреки, че въпросът Ви позволява много разсъждения в прагматичен и по-общ философски план, аз ще Ви отговоря кратко – политиката е най-високата степен на управление и следва да се практикува от хора, които познават инструментите на политиката, осъзнават последствията от своите действия и притежават необходимия интегритет да работят в обществена полза. Такива хора могат да приготвят и да Ви нагостят с най-вкусното ястие, макар и да са изцапали тенджерите и тиганите в кухнята преди това. 
Но истински „мръсната“ работа, тази, която ще вгорчи ястието Ви или ще ви отрови, идва не през политиката, а през използването на нейните инструменти от непочтени или некомпетентни хора. За съжаление, именно в такава ситуация се намира България в момента.

- Какво Ви привлече в „Синя България“? С какво е по-различна от другите политически формации, определящи себе си като десни? 

- Аз участвах активно в създаването на проекта „Синя България“, както и на „Синя София“ преди това. „Синя България“ се роди на място, което беше трайно изоставено от другите политически партии, а именно дясна икономическа политика, консервативно отношение към българските традиции и ценности, амбиция за достойно членство в Европейския съюз и НАТО и категорично позициониране срещу реализирането на имперските амбиции на Кремъл спрямо България. 
Нека да кажа няколко думи, ще бъдат емоционални, по отношение на другите партии, както казвате, „определящи себе си като десни“. Не, те не се определят като десни. Те само се наричат така, защото им е по-изгодно, по-лесно или по-удобно. За да се определят като десни, трябва да го направят през идеологическото си позициониране, през програмите си, през политиката, която реализират и през хората, които излъчват за свои представители и водачи. 

Няма как да се определяш като десен, а в същото време да провеждаш политика на непрекъснато увеличаване на икономическата роля на държавата в стопанския живот. Няма как да се определяш като десен, ако финансираш увеличение на доходи на държавни служители през държавни заеми и инфлация. Да не говорим, че по този начин създаваш тежка криза в малкия и среден бизнес, който няма откъде да намери качествен персонал, а в същото време  трябва да догонва възнагражденията за сметка на собствените си възможности за инвестиции и растеж. Няма как да си десен политик, ако нямаш позиция по Зелената сделка и съзнателно поставяш българския бизнес в невъзможната за оцеляване позиция да плаща свръх-пазарни цени за енергия, а в същото време си затваряш очите (и си отваряш чекмеджетата) за грамадния контрабанден внос на стоки от трети страни. Няма как да се определяш като десен, ако неглижираш заплахите за националната сигурност от изток и осигуряваш трасета за руски газ, които да заобиколят Украйна. Ако отказваш да модернизираш армията и спешно да я приведеш в готовност да работи заедно с партньорските армии на НАТО, защото, видиш ли, в Черно море трябвало да има само платноходки. Мога да продължавам с такива примери безкрайно. Но мисля, че стана ясно мнението ми защо тези партии не са десни, нито имат желание да се определят като такива през собствената си политика. Защото ако твърдиш, че няма ляво и дясно, ако обясняваш, че ще постигаш десни цели през леви политики и ако искаш да участваш във властта само за да контролираш преразпределението на обществените средства, ти просто не си десен политик. Ляв си.

В програмата на „Синя България“, както и в нашите политически послания, ще откриете ясно позициониране по всички теми, които изброих преди малко. Позиционирането е от дясната страна по отношение на икономиката и от консервативната по отношение на ценностите. Политиците, които ни представляват като водещи лица на коалицията, са доказали с действията си своята принадлежност и лоялност именно към тези принципи и идеология. 

- Избирателите рядко четат политически програми. Когато разговаряте с тях, кои са акцентите от програмата на „Синя България“, с които търсите тяхната подкрепа?

- От моята гледна точка това твърдение не изглежда вярно. Средата, в която живея и работя ми дава възможност да общувам предимно с хора, които имат осъзната гражданска позиция и поведение. Когато си говорим или пишем за политика, темите обикновено се завъртат именно около политическите програми, послания, идеология, принципи, както и около моралния интегритет на хората, които излизат напред, за да реализират тези програми през участие в управлението. И точно това е територията, в която ние, от „Синя България“, търсим подкрепа и доверие. 

Чрез нашата програма ние заявяваме категорично, че ще прекъснем захранването на тежките корупционни вериги, като извадим държавата от ролята й на търговец и инвеститор, където тя е неефективна и ненужна. Защото докато всеки годишен бюджет слага „на масата“ едни 15-20 милиарда лева за преразпределение през „наши читави“ фирми, няма как да се намери устойчив механизъм, който да пребори желанието и, подчертавам, възможностите на хората с власт да „се облажат“. Сигурно сте чували популярната сентенция, че „Кешът е по-силен от тока“. Ние ще махнем „кеша“ от масата. Нашата антикорупционна политика е в икономическата ни програма.
От тук се отваря и възможността за финансиране и реализация на друг важен приоритет в програмата ни, а именно – възстановяване на силната държава в секторите, където тя все повече отсъства, а точно там е необходима и трябва да бъде ефективна – образование, здравеопазване, национална сигурност, социална политика. Това са все неща, които няма как да „си купим“ на пазара и именно затова внасяме част от всичко, което изработим, под формата на данъци, в държавния бюджет. Тези наши пари затова ги даваме на държавата и на политиците, които я управляват – за да получим качествено и достъпно здравеопазване, за да имаме образовано и грамотно общество, което е способно да създава добавена стойност, за да се чувстваме сигурни и спокойни. А не да пълним шкафчета с кюлчета или да разхождаме пудели с пачки.

Нека да поговорим малко и за доходите. Като десни политици ние знаем, че единственото легитимно основание за повишаване на доходите е осигуряването на устойчив икономически растеж. Този растеж трябва да е изпреварващ спрямо растежа на европейските икономики, за да имаме възможност да догонваме и европейските доходи. А изпреварващ растеж може да се осигури единствено с повече (ама наистина много повече) чужди частни инвестиции в българската икономика. Именно затова ние ще работим за привличане на първокласен частен инвестиционен капитал в големите инфраструктурни проекти и структуроопределящи предприятия в България. 
Искам да обърна внимание и на още един приоритет в програмата на „Синя България“, който опровергава схващането, че дясната политика не е социална. Аз твърдя, а и в нашата програма това ясно личи, че именно десният подход е много по-ефективен и справедлив по отношение на социалната политика. В нашата програма ние ясно заявяваме, че ще прекратим политиката на регулиране на цените, защото тази политика е антисоциална. Тя облагодетелства най-големите потребители, за сметка на бедните хора, които наистина се нуждаят от подкрепа. Аз нямам нужда държавата да ми осигурява по-ниска цена за електричество, за да си зареждам електрическия автомобил или да си отоплявам сауната, докато в същото време хора мръзнат по улицата или се чудят какви боклуци да метнат в печката, за да се постоплят. Парите, които държавата пилее за регулиране и дотиране на цените трябва да бъдат насочени към социално подпомагане на реално нуждаещите се. 

- Тук стигаме и до друга болезнена тема – социалното подпомагане, каква е вашата визия в тази посока?

- Сегашната политика на раздаване на пари „на калпак“ трябва да бъде преустановена, защото тя води до зловещо задълбочаване на  маргинализацията на големи обществени групи. Мизерните подаяния от вида “колкото-толкова” и “малко, ама за всички” не само че са недостатъчни за нормален живот, но и не достигат директно до хората, за които са предназначени. Преди това минават през лихвари, брокери, местни лидери и други “посредници”, които държат чекмеджетата с личните карти. Това е работеща от десетки години зловеща престъпна схема в България, която представлява жизнено необходима брънка от веригата на организирането на тежки престъпления, свързани с пране на пари, имотни измами, кражби на фирми, ДДС измами, разпространение на наркотици, проституция, джебчийство, източване на здравната и осигурителната каса, купуване на гласове и т.н. Вероятно списъкът далеч не е изчерпателен. И всяка от изброените схеми се е превърнала в “индустрия” за милиарди. Тези схеми са възможни само ако съществуват маргинализираните ромски гета.

Ние, от „Синя България“, ще прекъснем този зловещ кръг чрез истинска дясна социална политика, а именно: 
Ще спрем директните социални плащания “на калпак” и ще ги заменим с възнаграждения за положен труд. Ще създадем програми за социално подпомагане на хората, които наистина се нуждаят от подкрепа. За тези хора ще има достатъчно средства, за да се гарантира нормалният им социален живот - жилище, отопление, здравословна храна, транспорт, здравеопазване и образование за децата. По този начин хората, живеещи в изолираните в момемнта общности, ще имат възможност да влязат пълноценно в обществения живот, няма да им се налага да залагат личните си карти на лихвари и брокери и да бъдат използвани като евтин материал за захранване на престъпни схеми за милиарди.

- Кои са дефицитите на българската държавност, които първо трябва да коригираме, за да бъде България пълноценна и просперираща демокрация?

- Казват, че за да се изгради устойчиво гражданско общество и за да заработи една демокрация пълноценно след сериозен обществен катаклизъм, са необходими поне три поколения. Първото е призвано да се справи с щетите от катастрофата и да постави основите, върху които да се изградят отново обществените отношения. Второто усилено гради в големи мащаби и се опитва да напредва с широки крачки, за да компенсира изоставането. И чак третото поколение получава възможността да формира устойчиво и проспериращо гражданско общество. По тази скала, България се намира някъде в края на активната дейност на второто и в началните стъпки на третото поколение. И ако не бъде прекъсната тази верига от нов обществен катаклизъм, скоро предстоят по-добри времена за българската демокрация. Именно затова е жизненоважно за България да върви по пътя на европейската интеграция и да бъде пълноценен съюзник в НАТО.

- Как трябва да се позиционира България в Европа и като цяло в променящия се свят? 

- В геополитически план България отдавна е декларирала категорично своята позиция като член на Европейския съюз и НАТО. Нарочно използвах думата „декларирала“, вместо „заела“. Защото за да заемем наистина тази позиция е необходимо първо да осъзнаем, че светът, който познаваме наистина се променя и ние трябва не само да познаваме тази промяна, но и да й въздействаме в полза на България и българското общество. Ние трябва да се разделим със схващането, че сме малки и бедни и от нас нищо не зависи. Нищо от това не е вярно. България е сред най-богатите и модерни страни в света, пълноправен член сме на Европейския съюз, външната ни сигурност е гарантирана чрез членството ни в НАТО. И именно от това осъзнаване, ако успеем да стигнем до него като държава и общество, произтичат и нашите възможности за развитие и нашите отговорности за бъдещето. 

По отношение на Европейския съюз нашата позиция трябва да произтича от интересите на България, в рамката на общата европейска политика. Като гранична зона на съюза, нашата икономика, нашата сигурност, нашата вътрешна политика и дори нашата територия са подложени на много сериозен натиск както от руските имперски амбиции от изток, така и от потока на нелегалната икономическа миграция и тероризъм от юг. В подобна геополитическа ситуация са и другите държави от източния фланг на Европа – Гърция, Румъния, Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия. Ние трябва да дефинираме общите си интереси спрямо руската хибридна война заедно с тези държави и да се стремим да формираме ново, източноевропейско лидерство в Европа. Тъжната истина е, че Западна Европа явно не осъзнава или не приема достатъчно сериозно заплахата от Кремъл. Не можем да очакваме, че от там ще дойде инициативата за отстояване на нашите интереси и нашата сигурност. Това е работа, която трябва да свършим ние самите и изборите за европейски парламент сега са превъзходна възможност да започнем разговора за формиране на източноевропейско лидерство в Европа.

- А каква е Вашата надежда за бъдещето? 

- Най-голямата ми надежда? Че ще успеем да опазим третото поколение.