Еманюел Макрон победи убедително Марин льо Пен преди пет години. Сега изглежда като че ли ще видим повторение на втория тур от 2017 г., на който Еманюел Макрон разби на пух и прах Марин Льо Пен. Но този път нека никой не си прави илюзии, че ще му бъде толкова лесно. Прогнозите от първия тур показват как тактическото гласуване пренаписа електоралната карта. Гласоподавателите се събраха в три големи лагера: Макрон, крайната десница и крайната левица. През последните дни на кампанията много хора, които обмисляха други кандидатури, в крайна сметка решиха, че предпочитат да подкрепят фронтмените.

Така се стигна до голямо прехвърляне на гласове от Ерик Земур - твърдо десен националист, към лагера на Марин льо Пен. Същото може би са направили и някои десни в консервативната партия "Републиканци". Вляво избирателите решиха, че нито социалистката Ан Идалго, нито зеленият Яник Жадо могат да стигнат до втори тур. Затова те масово се насочиха към Жан-Люк Меленшон, просто за да запазят левичар в надпреварата. Това се случи, въпреки че много социалисти и зелени открито не го харесват.

В центъра пък мнозина, които обикновено биха избрали Валери Пекрес от "Републиканците", предпочетоха Макрон. Защо? Защото искрено се страхуват, че Льо Пен и/или Меленшон настъпват твърде категорично. Не забравяйте, че в странната френска система напред продължават само първите двама, а малката разлика може да е от огромно значение. Перспективата за втори тур между Льо Пен и Меленшон не беше напълно реална.

Резултатът от първия тур на президентските избори във Франция означава две неща. Едното е пълното опустошение, пред което са изправени двете традиционни управляващи партии във Франция от 1958 г. насам - консервативната десница и социалистическата левица. Това е процес, започнат от Макрон преди пет години, но вече цялостно завършен. Кандидатите и на двете партии - и със сигурност на социалистите на Ан Идалго - може би не са успели да достигнат прага от 5 %, който им позволява да поискат възстановяване на изборните разходи. Цената ще бъде милиони евро, но по-лошото е, че ще резултатът е позорен и ще доведе до сътресения.

Такъв беше проектът на Макрон: разделението във френската политика вече окончателно е такова, каквото той търсеше: между собствения му "реалистичен центризъм" и "отвореност към света" и "екстремизма" на опонентите му. В случая говорим за "националистическият екстремизъм" на Льо Пен и "утопичният екстремизъм" на Меленшон.

Крайнолевият Меленшон зае трето място с около 20% от гласовете

Това разделение досега му е служило много добре. То му позволява да обедини така наречените "отговорни" сили на левицата и десницата, като раздроби основната опозиция и го остави господар на терена. Но вторият урок от този първи тур на гласуването трябва да му създаде и поводи за безпокойство. Защото така наречените "безотговорни" сили на крайностите - неговата опозиция - през цялото време набират все повече сили.

Както се изрази ветеранът политически коментатор Ален Дюамел в неделя вечерта: "антисистемните партии вече се ползват с лоялността на мнозинството французи". Ако прибавим гласовете на Марин льо Пен към тези на Ерик Земур и третия "суверенистки" кандидат Никола Дюпон-Анян, крайната десница съставлява 33% от гласовете - със седем пункта повече, отколкото през 2017 г. А след това, ако прибавите и крайната левица - Меленшон и двамата троцкисти - ще получите лесно над 50%.

Много от тези хора в крайна сметка ще гласуват за Макрон на втория тур по същата причина, поради която го направиха и през 2017 г. - защото за тях да видят крайната десница на власт е неприемливо. Но ще има и други, които ще се въздържат или ще гласуват с празни бюлетини, или ще гласуват за Льо Пен. Истината е, че вотът срещу Льо Пен и вотът срещу Макрон започват да се сближават; първият намалява, а вторият се увеличава. Ето защо този път вторият тур няма да бъде същата безгрижна "разходка в парка" за настоящия френски президент.

---------------------------------------------------------

Хю Скофийлд, Би Би Си, БГНЕС