Водите на Исък-Кул са пазили тайната на важен търговски център в продължение на векове, след като опустошително земетресение променя завинаги географията на региона.

Под кристалната повърхност на едно от най-дълбоките езера в света се крие история за възход и внезапна гибел. Международен екип от подводни археолози вярва, че е разкрил тайните на Тору-Айгир – процъфтяващ средновековен град, който е бил ключова спирка по легендарния Път на коприната, преди да бъде погълнат от водите след природен катаклизъм през 15-ти век.

Находките в дълбините на Исък-Кул

Намиращо се в днешен Киргизстан, езерото Исък-Кул отдавна привлича вниманието на изследователите, но последните гмуркания разкриват истинския мащаб на скритата под вълните цивилизация. Спускайки се на дълбочина до около 4 метра, водолазите са се натъкнали на впечатляващи останки, които рисуват картина на активен градски живот. Екипът е открил сгради, изградени от тухли, запазени дървени конструкции и множество керамични артефакти. Сред най-любопитните находки са останки от воденичен камък, използван вероятно за смилане на зърно, което говори за развито стопанство и производство на храна.

Валери Колченко, изследовател от Института по история, археология и етнология към Националната академия на науките, споделя в изявление за Руското географско дружество, че изучаваният обект не е просто малко изолирано селище. Според него става дума за голяма търговска агломерация, разположена на един от най-важните участъци на Пътя на коприната – маршрутът, свързвал Китай със Запада и процъфтявал в продължение на столетия.

Свидетелства за религия и култура

Особено внимание сред подводните руини привличат останките на масивна сграда с богата външна декорация. Учените предполагат, че това може да е била джамия, обществена баня или дори малък ислямски университет (медресе), което показва високото ниво на обществена организация. Това, заедно с открития наблизо мюсюлмански некропол от 13-14 век, илюстрира културната и религиозна трансформация на региона. Гробовете, които днес са подложени на ерозия от езерните води, съдържат тела, погребани с лице към Мека – типична практика за ислямските погребални ритуали.

Намерените артефакти, сред които и напълно запазен керамичен съд, маркират прехода от управлението на тюркската династия на Караханидите към ислямизацията под влиянието на Златната орда на монголската държава. Максим Меншиков, ръководител на експедицията от Института по археология на Руската академия на науките, обяснява, че макар управляващият елит на Караханидите да е приел исляма по-рано, религията става масова в Централна Азия през 13-ти век.

Катаклизмът, който спря времето

Краят на този процъфтяващ център идва внезапно и драматично. Учените смятат, че в началото на 15-ти век мощно земетресение е разтърсило района, предизвиквайки пропадане на земните пластове и рязко покачване на нивото на езерото, което е погълнало града. Според Колченко, е напълно възможно жителите вече да са били напуснали селището непосредствено преди бедствието, но катаклизмът окончателно е заличил следите на цивилизацията, оставяйки мястото на номадски племена, които са дошли след това.

Меншиков подчертава, че районът на езерото Исък-Кул е бил зона на геополитически интерес още в древността. Китайските исторически източници споменават територията като сфера на своите интереси, макар императорите да не са имали пълен контрол над нея. Сега тези нови подводни находки дават на историците безценния шанс да свържат писмените хроники с реални материални доказателства, извадени от дъното на езерото, където времето сякаш е спряло преди шест века.