Изгубено писмо на папа може да пренапише историята

Борбата за власт в Рим може да е изиграла важна роля за норманското завоевание на Англия през 1066 г. До този извод са стигнали историци след повторен анализ на откъси от отдавна изгубено писмо на папа Александър II, съхранили се във ватиканските архиви, пише The Independent.

Традиционно норманското завоевание се свързва с борбата за английския престол след смъртта на крал Едуард Изповедник. Вилхелм, херцог на Нормандия, заявява правата си върху короната и през есента на 1066 г. нахлува в Англия. На 14 октомври армията му разгромява войските на английския крал Харолд Годуинсън в битката при Хейстингс.

Ново изследване обаче предполага, че зад решението на папа Александър II да подкрепи Вилхелм може да са стояли съвсем други обстоятелства – борбата за контрол над самото папство.

Какво откриха във ватиканските архиви

Изследователите са проучили откъси от писмото на Александър II, запазени в средновековен сборник по канонично право. Изгубено писмо на папа може да пренапише историята под формата на копия и фрагменти.

Според професора по средновековна история и литература от Университета на Източна Англия Том Лисенс някои от твърденията в писмото досега са били смятани за неясни. Сега обаче те се разглеждат на фона на мащабния църковен конфликт от 60-те години на XI век.

През 1061 г. различни фракции избират двама претенденти за папския престол – Александър II и епископа на Парма Кадал, който приема името Хонорий II. Между двамата се разгаря борба за контрол над Рим.

Хонорий е подкрепян от Свещената Римска империя, а неговите привърженици се опитват да спечелят подкрепа и в други части на Северна Европа.

На този фон Англия може да се е оказала на страната на противниците на Александър II. Ако английският крал Харолд Годуинсън действително е подкрепял конкуриращата се папска фракция, това може да е било един от факторите, подтикнали Александър II да подкрепи Вилхелм.

Папската подкрепа могла да узакони нашествието

В писмото си Александър II заявява, че Англия се е намирала под покровителството на Свети Петър, докато жителите ѝ не са се отклонили от „пътя на истината“. Изследователите предполагат, че тази реторика може да е била свързана именно с борбата на привържениците на Александър срещу Хонорий и неговите съюзници.

„В очите на привържениците на папа Александър това вече не е просто битка за короната, а борба срещу онези, които те смятат за последователи на Сатаната“, обяснява Лисенс.

Според историка тази позиция може да е дала на Александър II политически мотиви да подкрепи норманското нашествие, въпреки че Вилхелм възнамерява да свали със сила коронования английски владетел.

Папската подкрепа има важно символично значение. Тя може да представи нашествието не просто като борба между претенденти за престола, а като своеобразна „справедлива война“ срещу противниците на папската власт.

Ролята на Рим в събитията от 1066 г.

„Решението на въпроса през 1066 г. не е взето просто на бойното поле край Хейстингс. На резултата също са могли да повлияят решения, взети почти хиляда мили оттам – в Рим“, отбелязва Лисенс.

Така изследователите предлагат да погледнем по-широко на събитията, завършили със завладяването на Англия от Вилхелм. Според тях това не е само династичен спор след смъртта на Едуард Изповедник, а част от мащабната борба за бъдещето на християнската църква и баланса на силите в Европа.

Ако тази интерпретация бъде потвърдена от бъдещи изследвания, политиката на Харолд спрямо папството може да е имала неочаквани последици. Възможните му връзки с противниците на Александър II може да са помогнали на Вилхелм да спечели подкрепата на Рим и да укрепи легитимността на своето нашествие.

Faktor.bg