Изключителен интерес, препълнена зала посрещна втори том на "Народния съд..."

В препълнената аула на Софийския университет бе представена изданието „Народният съд в България“, том 2, дело на екип историци с ръководител проф. Мартин Иванов.

Знаково е, че събитието се състоя именно в залата, в която е заседавал и е произнасял най-тежките си присъди така нареченият „Народен съд“ – съд, съсипал хиляди човешки съдби и белязал един от най-мракобесните периоди в най-новата българска история.

Претъпканата зала не успя да побере всички желаещи да присъстват. Имаше множество правостоящи, а други граждани чакаха отвън. Впечатляващо бе присъствието на млади хора, за които чутото вероятно ще остане задълго в съзнанието им – особено когато за първи път се сблъскват с премълчавани исторически истини за трагичните събития, последвали преврата на 9 септември 1944 година.

Ръководителят на изданието проф. Мартин Иванов представи по неподражаем начин историческото изследване за „Народния съд“, акцентирайки върху конкретни аспекти от неговото съдържание – факти, събития и личности, които изцяло преобръщат представата за това какво реално е представлявал НС като част от репресивната машина на налагащата се тогава „народна власт“ - съд за възмездие или машина за политическо унищожение.

"Специално проучване на „народните“ магистрати – съдии, познавайки техния профил, подбирани – цитирам Директива 100 на ОФ, да бъдат: „преди всичко предани антифашисти, които са се борили или са готови да се борят срещу фашизма“, е напълно достатъчно, за да постави точка на всеки спор относно истинските цели на „Народния съд“. Основната му задача, поставена от Комунистическата партия, е да се разправи веднъж и завинаги с политическата опозиция и с конкурентите за властта“, казва пред Faktor.bg проф. Мартин Иванов.

По думите му, що се отнася до хората, поставени на подсъдимата скамейка, в публичното пространство противоборстват две противоположни тези – че „Народният съд“ въздава заслужено наказание на фашистките палачи и, според обратната гледна точка – че унищожава цвета на нацията.

„Събраните от нас данни показват, че картината е по-многопластова. Без да претендираме, че можем да преразгледаме присъдите и да въздадем справедливост, все пак е ясно, че на подсъдимата скамейка са поставени три групи.

Най-многобройни са представителите на силовите структури на предишния режим – полиция, жандармерия, армия. Сред тях без съмнение има хора, които са извършвали чудовищните неща, за които слушахме тъй често преди 10 ноември, пък и след него.

Втората група е на представителите на националния, но и на местния елит – политици, журналисти, писатели, художници, инженери, висши военни. Немалко от тях са наследници на заслужили родове от периода на Възраждането и на изграждането на новата българска държава. Малцина досега знаеха, че „Народният съд“ осъжда племенника на Левски, племенника на Иван Вазов, синовете на Райна княгиня, внука на Бачо Киро, съпруга на внучката на Баба Тонка… Все фигури, които и до днес красят с портретите си училища и държавни институции.

И на трето място са онези, които са арестувани, а след това и осъдени от революционния трибунал поради междуроднински, междусъседски, междуколегиални зависти и злоба. Хора, попаднали напълно случайно, защото са били по-успешни, по-заможни или просто са имали нещастието да живеят със завистливи приятели, близки, съседи…“, описва картината изследователят.

Той изтъква, че подобни процеси протичат в цяла следвоенна Европа. В някои страни, например в Дания и Норвегия, са повдигнати обвинения срещу десетки хиляди лица. Произнесени са хиляди присъди, в това число и смъртни, но единици от тях са изпълнени.

И именно тази жестокост на българския „Народен съд“ е зашеметяваща. С уговорката, че разполагаме само с приблизителни числа за повечето от страните, включително и за България, можем обаче да кажем, че броят на изпълнените смъртни присъди у нас е приблизително равен или само малко по-малък от числото на всички подобни екзекуции в цялата останала Европа."

Заслуга за изключително емоционалната атмосфера имаха и съдържателните слова на президента Петър Стоянов, речта на ректора на Нов български университет Пламен Дойнов, както и силното слово на младия историк Александър Стоянов.   

На фона на новините за националното предателство, което управлява България днес, тази среща беше празник на свободата, истината и патриотизма.