"Износ на страх" или как Кремъл преследва избягали руснаци - убийства, отравяния, натиск над роднини

Евгений Дюк, Дойче веле

Убийства, отравяния, натиск над роднини - за това се говори в доклад на ООН за състоянието на човешките права в Русия. В него се подчертава и засилването на натиска над избягали навън критици на Кремъл.

"Няма къде да се скриеш: износът на страх отвъд пределите на страната - транснационалните репресии на Руската федерация" – така е озаглавен докладът, представен на 21 септември от българката Мариана Кацарова, която е специален докладчик на ООН за правата на човека в Русия.

Основното заключение в него гласи, че властите в Русия подхождат към репресиите по нов начин, като разпространяват системата на страха далеч отвъд пределите на страната. Те разширяват „арсенала" от средства за натиск срещу критиците в емиграция: убийства и покушения, опити да бъдат принудително върнати в Русия, следене, кибератаки, злоупотреба с механизмите на Интерпол, гонения на роднини, които са останали в страната.

Система за репресии и отвъд границите на Русия

"Структурираната система на репресии" на руските власти успешно се разпространява и в чужбина - заключава Кацарова в доклада си. Репресиите са насочени към потискане на антивоенните протести на руснаци в чужбина, както и към ограничаване на независимите медии и правозащитните организации, изгонени от страната. Този извод е направен въз основа на анализ на 400 документирани случая на транснационални репресии, се уточнява в доклада. Средният брой на тези инциденти само за година се е увеличил почти 8 пъти.

Русия заема трето място по брой на преките физически нападения сред десетте държави, на които се падат над 70 процента от подобните инциденти, регистрирани в света през последното десетилетие, се отбелязва в доклада. При това след 2022 г. руските власти започнаха по-често да използват не пряко насилие, а скрити, административни и дигитални методи за натиск.

Най-опасните форми на транснационални репресии – убийства, покушения, нападения и отравяния - засега остават относително редки, се уточнява в доклада. Към тях спадат най-известните случаи - от убийството на Александър Литвиненко с радиоактивен полоний до предполагаемото отравяне на руски журналисти в Европа и нападения с чук над чеченския опозиционен блогър Тумсо Абдурахманов в Швеция.

Руските власти обявяват опозиционери за международно издирване, нерядко им предявяват обвинения в тероризъм, незаконно притежание на оръжие и други углавни престъпления. И нерядко те биват задържани в страни от Европа. Но около половината от свързаните с Русия дела, разгледани под надзора на Интерпол през 2024 г., не са съответствали на устава на организацията – тоест  не са попадали в сферата на нейните правомощия.

Допълнителна заплаха произтича от междудържавната система за издирване на страните от ОНД. Тази система позволява да се задържат издирвани лица по заповед на Русия без предварителна проверка на мотивите. А после Русия изисква задържаните да бъдат екстрадирани в родината им.

Екстрадиране по заповед на руските власти

Като най-показателни в доклада се изтъкват случаите с преследването на Юлия Емелянова, доброволка в щаба на Алексей Навални в Санкт Петербург, и на Мансур Мовлаев - критик на чеченския лидер Рамзан Кадиров. Те бяха задържани в Казахстан през 2025 г. Руските власти обвиняват Емелянова в кражба на телефон, а Мовлаев – в изнудване. И двамата отричат повдигнатите обвинения и ги наричат изфабрикувани. През юни 2026 г. в Чечения са били отвлечени и родителите на активиста Мансур Мовлаев, който се бори срещу решението за екстрадицията му от Казахстан, а брат му е бил подложен на изтезания, се съобщава в доклада на ООН.

Кацарова призова Интерпол да не дава повече право на руското национално бюро да обработва данни, докато Москва не прекрати преследванията по политически цели. Освен това тя предложи и да се разработи международна конвенция за борба срещу транснационалните репресии.

Проследяване и натиск над роднини

Руските служби използват агенти, внедряват информатори в емигрантските общности и използват дигитални средства за наблюдение на руснаците зад граница, се казва още в доклада. Обекти на кибератаки и преследвания стават журналисти, правозащитници и активисти. Едновременно с това властите засилват натиска над роднините им, останали в Русия. Углавни дела са разкрити например срещу бащите на Иван Жданов и Леонид Волков – известни съратници на Навални.

Блокиране на сметки и шпионски програми

Друг инструмент за натиск е отказът да се издават паспорти и да се оказват консулски услуги на руснаци зад граница. Руски съдилища им издават задочни присъди, а властите им конфискуват имуществото и блокират банковите сметки. Международните банки също могат да откажат обслужване на такива клиенти – въз основа на руските списъци с „терористи и екстремисти“, без да проверяват евентуалните политически мотиви за преследването, отбеляза специалният докладчик.

В доклада се говори и за инсталирането на шпионски програми на руските спецслужби на телефоните на задържани. През 2024 г. експерти на Citizen Lab откриха програмата „Монокъл" в телефона на програмиста Кирил Парубец, който от 2020 г. живее зад граница. По време на пътуване до Москва той бил задържан заради дарения за Украйна. В Москва направили и опит да го вербуват. След освобождаването му служители на ФСБ върнали на Парубец телефона, но с инсталирана програма, която позволява да бъде следен.

Защо е важен докладът

С появата на масови задочни процеси и закона за „гражданската смърт" транснационалните репресии станаха не само по-масови, но и по-индивидуализирани", казва пред ДВ юристката  на "ОВД-Инфо" Полина Куракина. Специалният докладчик за правата на човека в Русия Мариана Кацарова редовно призовава руските власти да прекратят репресиите срещу инакомислещи в самата страна и извън пределите ѝ. Руските власти обаче смятат работата на Кацарова за политически мотивирана и нелегитимна. Москва не участва в обсъжданията на докладите, макар че нерядко използва приятелски държави, чрез които разпространява своите позиции.

Да се повлияе на действията на Русия чрез такива доклади едва ли е възможно, признава Куракина. Все пак обаче препоръките в тях позволяват да се постигнат реални мерки за защита: „Там, където правата на човека имат някакво значение“.