Един от най-издаваните съвременни израелски писатели Етгар Керет разказва пред bTV за случващото се в Израел, за човечността, за възможното приятелство между палестинци и израелци.

Намирам се у дома. Тъкмо приключих с разговори по зуум с деца. Много от децата тук са травматизирани. Затова правя четения онлайн за много от децата, които са евакуирани от кибуци. По-късно имам подобни срещи с възрастни. Всеки тук се опитва да получи частица здрав разум. Всеки се опитва по някакъв начин да си напомни какъв може да е светът извън тази ужасяваща ситуация, разказа писателят.

Имаме и срещи на живо и онлайн. Много хора са евакуирани и настанени в хотели. Така че ходя в хотелите, разговарям с децата, чета им разкази. Може би не правя нещо много полезно, но когато се чувстваш толкова безпомощен, всеки прави това, което може, за да помогне. Дори сега, давайки ви това интервю, аз чувствам, че помагам. По-добре е отколкото просто да си стоиш у дома и историята да преминава покрай теб, продължи Керет.

Семейството му е в безопасност. Що се отнася обаче за приятели, за познати... Някои са изчезнали, за други се знае, че са отвлечени. Има и загинали. Всеки жител на Израел познава убити. Така че може да говорим за един колективен посттравматичен синдром. Тук не можеш да откриеш някой, който да реагира напълно нормално.

"Опитвам се да сравнявам случващото се тук с войната в Украйна. Но, ако сравняваме с историята на този наш конфликт, разбираш, че не става въпрос за територии. "Хамас" няма да окупира Израел. Иран няма да окупира Израел. Те участват в геноцид. Така че това чувство, че се бориш за живота си, е неизбежно", коментира писателят.

На въпрос възможно ли е приятелство между палестинци и израелци, Кенет отговори: "Разбира се, че е възможно и се случва постоянно. Мисля, че когато имаш такива контакти, те са обременени с усещането за колективната вина или колективния страх. Например, когато говоря с палестински приятел, мога да се шегувам за всичко с него. Ставам обаче много по-чувствителен, когато говоря с някой друг. Защото знам, че той няма собствена държава и е в окупирана територия. А той най-вероятно знае, че има загинали от семейството ми по време на войните или при терористични атаки. Но отвъд това, не само като човешки същества, ние споделяме толкова много. Все пак живеем в един регион.  През живота си съм се борил за правата на палестинците. Знам, че палестинците не са "Хамас". По същия начин смятам, че Израел не е Натаняху. В тази ситуация трябва да помним, че има манипулации - и от лидерите на Иран, дясното крило и израелските политици може да ни настройват едни срещу други, но в основата стоят хората."

Жена му е в група, която помага на палестинци във всекидневието им. Събота тя води групата и палестинци плачат и ѝ казват: "Ужасно е това, което ви се случва и сме с вас в сърцата си!" "Не мисля, че има хора и нация, която да приема за нормално убийството на бебета и възрастни хора. А тези, които се радват на това, просто са повредени и това няма нищо общо с тяхната националност", завърши писателят.