Търсенето на истината за скандалния живот на Александър Невски, но отвъд митологията и захаросаното му житие на православен светец, продължава да провокира интереса на изследователи и вярващи. Сред малкото запазени негови лични вещи е шлемът му, който след обстойно проучване дава отговор на много премълчавани през годините въпроси.

"Радвай се на онези, които са повярвали на  обещанието за помощ от Аллах и бърза победа". Тези сакрални думи разчетоха в свещените линии, гравирани върху шлема с позлата.

При по-ранни изследвания историците приемат, че шлемът е направен в Иран или в Русия, а арабските надписи са прикрепени като украшение. Но последните проучвания опровергават тази представа. Изследователят Sayat Rakhymberdy твърди, че подобни хипотези нямат основание, тъй като произходът на шлема е пряко свързан с времето на Златната орда, пише fakeoff.org.

Всички подобни шлемове с арабски надписи и сцени са

направени в Сарай-Бату - столицата на Златната орда,

твърди изследователят.

Сарай-Бату е известен като  града на майсторите. Бату Хан, както и дядо му, високо са ценели  майсторите. Последните никога не са били убивани, а са били превръщани в роби. Всъщност градът е бил средище на военен гарнизон, а мирното население е било представлявано от майстори, дошли тук от цял свят: майстори на оръжие, грънчари, тъкачи, бижутери. Всеки майстор е имал свой господар в лицето на един или друг знатен представител от Златната орда, и макар да можел да се движи свободно цялата печалба от неговата дейност отивала в джоба на господаря му.

Що се отнася до Александър Невски, за него е известно, че той е бил лоялен васал на Златната орда. Наследникът на Бату Хан Сартак е бил кръстен на брата на Александър Невски.

В историческите хроники Невски, известен още с името  Неврие, се е прославил със своята жестокост към обикновените русияни, над които господствал по време на Златната орда. За тази своя преданост неверникът е бил възнаграждаван с безценни изделия, в знак на благодарност от страна на царета в Ордата. 

Всъщност, не вярата в Исус и заветите от Светото писание, а думи на Пророка от Корана са вдъхновявали воина Невски в кървавите битки и войни, които е водел.

В житието на Невски няма никаква святост, нито чудеса, извършени в името на бог, а само много кръв, зверства, предателства и лукавство, за да оцелява и пази владенията си.

През различни етапи от живота си Невски се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“.

Александър Невски провежда политика на сближаване и подчинение на Златната орда като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Фаворизира Източноправославната църква в противовес на европейското влияние, но с едничката цел да бъде безпрекословен владетел. Александър нанася две тежки поражения на католическите сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро. Това са най-големите му „чудеса“, в измисленото му житие. Мълчи се, че предава на монголите собствените си братя и окървавява ръцете си, за да си гарантира власт и почести.

Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение при монголите в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир, но е канонизиран от Руската православна църква едва три века по-късно - през 1547 когато

кървавите му дела са забравени

Празникът му е на 23 ноември.

В края на 13 век е съставена хрониката „Житие на Александър Невски“ („Житие Александра Невского“), която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. Цялата манипулация става по заповед на Петър I, който иска държавата му да има за покровител свой светец. Останките му са пренесени в манастира "Александър Невски" в Санкт Петербург, където се намират и днес.

За българите темата за Александър Невски е изключително чувствителна, защото най-голямата катедрала в страната – патриаршеската, носи неговото име. Храмът е издигнат и в чест и прослава на руските воини, освободили българите от турско робство и насилствено ислямизиране. По ирония на съдбата обаче се оказва, че светецът, на който е кръстен най-големият храм на новата държава носи името на човек, който завършва земния си път като мюсюлманин и почитател на Аллах. Вина за тази продължаваща и до днес гавра носят предателските политика на родните русофили и тежкото имперско влияние, което Русия оказва вече 140 години върху България.