Много хора, които са прекарали дълъг COVID страдат от т.нар. "мозъчна мъгла" - от забравяне до трудности с концентрацията. Сега изследователи твърдят, че този симптом може да се дължи на пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера.

Бариерата контролира кои вещества влизат и излизат от мозъка. "Става въпрос за регулиране на баланса на материалите в кръвта спрямо мозъка", казва професор Матю Кембъл, съавтор на изследването от "Тринити колидж" в Дъблин.

"Ако този баланс се наруши, това може да доведе до промени в невронните функции и ако това се случи в области на мозъка, които позволяват консолидиране/съхраняване на паметта, това може да доведе до хаос."

В статия в списание Nature Neuroscience Кембъл и колегите му съобщават как са анализирали проби от серум и плазма на 76 пациенти, които са били хоспитализирани с COVID през март или април 2020 г., както и на 25 души преди пандемията.

Наред с другите открития екипът установява, че пробите от 14-те пациенти с COVID, които сами са съобщили за мозъчна мъгла, съдържат по-високи нива на протеин, наречен S100β, отколкото пробите от пациенти с COVID без този симптом или от хора, които не са имали COVID.

Този протеин се произвежда от клетките в мозъка и обикновено не се среща в кръвта, което предполага, че при тези пациенти е имало нарушение на кръвно-мозъчната бариера.

След това изследователите набират 10 души, които са се възстановили от COVID, и 22 души с продължително лечение след COVID - 11 от тях съобщават, че имат мозъчна мъгла. Към този момент никой от тях не е получавал ваксина срещу вируса, нито някой е бил хоспитализиран.

Тези участници са подложени на ядрено-магнитен резонанс, при който интравенозно е приложено багрило.

Резултатите разкриват, че пациентите, прекарали коронавируса и страдащи от мозъчна мъгла наистина са показали признаци на пропусклива кръвно-мозъчна бариера, но не и тези без този симптом или тези, които са се възстановили от заразата за кратко време.

Кембъл добавя, че е възможно хората с по-плътна кръвно-мозъчна бариера да са по-добре защитени от мозъчна мъгла, ако развият дълъг COVID, което обяснява защо симптомът не се появява при всички пациенти.

По-нататъшната работа в подгрупа участници разкрива, че пациентите с дълъг COVID с мозъчна мъгла също така показват признаци на повишени нива на протеини, участващи в съсирването.

Въпреки че проучването се фокусира върху пациенти с дълъг COVID, Кембъл заяви, че резултатите могат да имат значение за хора с мозъчна мъгла, свързана с други заболявания - като например МЕ - въпреки че ще е необходима задълбочена работа, за да се потвърди това.

Професор Пол Харисън от Оксфордския университет, автор на по-ранна работа, според която кръвни съсиреци в мозъка може да бъдат една от причините за мозъчната мъгла при хора с дълъг COVID, заяви, че новото проучване е много важно.

"То показва, че аномалии в лигавицата на кръвоносните съдове в мозъка се срещат при хора с мозъчна мъгла след COVID, и допълва доказателствата, че аномалното съсирване на кръвта също допринася за това", каза той.

Но той добави, че резултатите са получени от пациенти, които са имали COVID в първата вълна, което означава, че е вероятно, но не е ясно дали същите механизми се проявяват и при други, като например тези заразени с по-късни варианти на вируса или които са били ваксинирани. /БГНЕС