Намалява делът на македонците, които смятат, че България представлява заплаха за тях и я окачествяват като враждебно настроена държава.

Тенденцията, отчетена през февруари спрямо миналата есен, е и македонските граждани, които смятат за "враждебна" която и да било друга държава или организация, да са по-малко, отколкото през есента. От три години години стабилно се увеличават смятащите обратното.

Това са част от изводите в проучване на социологическия институт "Евротинк" в Скопие, предоставено на "Дневник". 

На какво се дължи промяната

Първото рязко увеличаване на респондентите, откроили България като враждебна страна, бе през есента на 2019 г. - проучването съвпадна с момента, в който парламентът в София прие Рамковата декларация, поставила "нови" (според Скопие) и "очаквани и ясни" (според българското правителство) условия пред македонските преговори. Тогава от 0.5% далите този отговор за България се изстреля рязко нагоре - 23.1%.

По-висок бе резултатът само за Гърция, но това бе и годината, в която Северна Македония смени името си заради историческото споразумение с Атина и в която отношенията с южната съседка бяха спорна тема за много македонци.

Тогава - преди година и половина - от "Евротинк" изразиха пред "Дневник" изненадата си от много рязкото увеличение с думите, че тук позицията се разтълкува като "провокация и шантаж".

Днес обаче спорът между София и Скопие далеч не е разрешен. Взаимни провокации от другата страна съзряха властите и в двете столици в седмиците преди българските избори в началото на месеца. На какво тогава се дължи промяната в нагласите на македонците?

Иван Стефановски, изпълнителен директор на "Евротинк", вижда отговора в медиите.

"Самото медийно "отпускане" по темата най-вероятно допринесе за намаляване на възприятието за "неприятел" в (лицето на) България от гражданите на Северна Македония", каза за "Дневник" Стефановски. По думите му в България взеха превес теми, свързани с парламентарните избори, а в Северна Македония "се случиха много значими политически събития, които отвлякоха вниманието на обществеността в друга посока".

Стефановски обяснява драматичния ръст на нагласата към България като враждебна страна "единствено и само с българското вето в очакване на Европейския съвет през декември 2020 г." .Той уточнява, че за задълбочен анализ трябват още данни.