На какво се дължи промяната - показват данните на социологическия институт "Евротинк" в Скопие
Намалява делът на македонците, които смятат, че България представлява заплаха за тях и я окачествяват като враждебно настроена държава.
Тенденцията, отчетена през февруари спрямо миналата есен, е и македонските граждани, които смятат за "враждебна" която и да било друга държава или организация, да са по-малко, отколкото през есента. От три години години стабилно се увеличават смятащите обратното.
Това са част от изводите в проучване на социологическия институт "Евротинк" в Скопие, предоставено на "Дневник".
Първото рязко увеличаване на респондентите, откроили България като враждебна страна, бе през есента на 2019 г. - проучването съвпадна с момента, в който парламентът в София прие Рамковата декларация, поставила "нови" (според Скопие) и "очаквани и ясни" (според българското правителство) условия пред македонските преговори. Тогава от 0.5% далите този отговор за България се изстреля рязко нагоре - 23.1%.
По-висок бе резултатът само за Гърция, но това бе и годината, в която Северна Македония смени името си заради историческото споразумение с Атина и в която отношенията с южната съседка бяха спорна тема за много македонци.
Тогава - преди година и половина - от "Евротинк" изразиха пред "Дневник" изненадата си от много рязкото увеличение с думите, че тук позицията се разтълкува като "провокация и шантаж".
Днес обаче спорът между София и Скопие далеч не е разрешен. Взаимни провокации от другата страна съзряха властите и в двете столици в седмиците преди българските избори в началото на месеца. На какво тогава се дължи промяната в нагласите на македонците?
Иван Стефановски, изпълнителен директор на "Евротинк", вижда отговора в медиите.
"Самото медийно "отпускане" по темата най-вероятно допринесе за намаляване на възприятието за "неприятел" в (лицето на) България от гражданите на Северна Македония", каза за "Дневник" Стефановски. По думите му в България взеха превес теми, свързани с парламентарните избори, а в Северна Македония "се случиха много значими политически събития, които отвлякоха вниманието на обществеността в друга посока".
Стефановски обяснява драматичния ръст на нагласата към България като враждебна страна "единствено и само с българското вето в очакване на Европейския съвет през декември 2020 г." .Той уточнява, че за задълбочен анализ трябват още данни.
Още от Свят
Русия проведе учения, симулиращи как Украйна води битка да си върне Крим
Ученията „Кримско пробуждане“ отразиха отбранителни подготовки в Севастопол, Северен Крим и Керченския регион, по време на които действащи, резервни и пенсионирани офицери участваха в командни симулации
Мощен пожар в руския Белгород от дронове прекъсна тока и водата, удариха завод и ТЕЦ
Преди това беше издадена ракетна тревога за региона, а според информационния ресурс Exilenova+ в града са наблюдавани дронове
Зеленски: При тази агресия на Русия очакваме по-бързо доставка на ракети за „Пейтриът“
Украинският президент се оплака, че много се бави процеса по доставката на ракетите за ПВО, които са от ключово значение за Украйна