УНИАН

Руснаците все по-трудно позиционират своите самолети като „най-добрите в света“. Това обаче не означава, че кремълските „Су“ не представляват заплаха в небето. Още повече, че поне част от тях са получили ново въоръжение.

Наскоро руските пропагандисти се похвалиха с ново „постижение“. Според тях, в началото на февруари украински изтребител Су-27 е бил свален от ракета „въздух-въздух“ Р-37М, изстреляна от руски самолет. Те твърдят, че ракетата е била пусната от разстояние 130 километра.

Потвърждение или опровержение на това засега няма. От съобщението на 831-ва бригада на тактическата авиация е известно само, че през последните дни украинският пилот-изтребител Иван Болотов не се е върнал от бойно задание.

Едно е сигурно – руснаците все по-често използват далекобойни ракети „въздух-въздух“, които наистина надминават по максимална далечина както съветското въоръжение (като старите и почти неефективни в съвременни условия Р-27Р), така и американските AIM-120 AMRAAM (поне ако не броим най-новите версии на тази ракета).

За щастие, не всички руски изтребители могат да използват съвременно оръжие. Но това не означава, че те не представляват заплаха.

УНИАН състави класация на Топ 5 руски самолета, които, макар да отстъпват значително на най-добрите западни образци, могат да създадат проблеми на украинските военни. Каква е тяхната опасност и как може да им се противодейства – четете в нашия материал.

5. МиГ-31БМ: „Лисича хрътка“ на XXI век

Прехващачът МиГ-31 (според класификацията на НАТО: Foxhound или „Лисича хрътка“) е рядък случай на руско оръжие, за което изразът „няма аналог“ донякъде е уместен. Това е така, защото други страни просто нямат нужда от такъв тип оръжие – специализираните прехващачи почти са изчезнали, а тяхното място е заето от многоцелеви изтребители като F-16 или F-18.

Основната задача на прехващача (всъщност единствената) е въздушният бой. Докато многоцелевите изтребители могат да изпълняват различни роли – въздушен бой, потискане на ПВО, разузнаване и др. Именно в това се състои концептуалното им предимство спрямо силно специализираните самолети като МиГ-31БМ.

Самият руски самолет е модернизирана версия на МиГ-31, който на свой ред е базиран на МиГ-25, извършил първия си полет през 1964 г.

Максималната скорост на МиГ-31БМ е впечатляваща – около 3000 км/ч. Въпреки това, както и предшествениците си, той не е високоманеврен, смята се за изключително неикономичен и освен това няма никакви стелт характеристики (което е логично, като се има предвид възрастта му).

Така той отстъпва както на западните малозабележими изтребители от пето поколение като F-22 и F-35, така и на високоманеврените самолети от поколение 4+(+) като Rafale или Eurofighter.

Каква е тогава заплахата за украинските самолети?

МиГ-31БМ може да носи от четири до шест ракети Р-37, чийто обсег достига 200 километра (руснаците твърдят 300, но това вероятно е преувеличение). Това му дава значително предимство в далечен въздушен бой, тъй като Украйна, за разлика от западните страни, не разполага с далекобойно оръжие „въздух-въздух“.

Така че украинските F-16 могат да се бият с МиГ-31БМ само на сравнително малка дистанция, където той вече няма да има предимство благодарение на Р-37М. И където по-високата маневреност на F-16 ще бъде съществено предимство.

4. Су-30СМ: на едно ниво с украинските F-16

На четвърто място в класацията е многоцелевият Су-30СМ – модернизиран вариант на Су-30, който сам по себе си е една от многото версии на съветския Су-27. Су-30СМ е оборудван с модернизирани двигатели АЛ-31ФП (усъвършенствана версия на АЛ-31Ф, които са използвани при Су-27). Общо са построени над 80 Су-30СМ.

Като цяло, самолетът е наследил най-доброто от Су-27 – голям боен радиус, отлична маневреност, добра скороподемност и др.

Наличието на предно хоризонтално оперение осигурява на Су-30СМ добра управляемост при ниски скорости, а радиолокаторът Н011 „Барс“ с фазирана антенна решетка му позволява да засича цели от типа „изтребител четвърто поколение“ на разстояние над 100 км (поне според руските източници).

Така самолетът е приблизително на едно ниво с версиите на F-16, които Украйна получи. В същото време той отстъпва на съвременните американски изтребители поради липсата на стелт технологии. С други думи, малозабележимият F-35 ще го открие по-рано. И ще изстреля ракета „въздух-въздух“ преди Су-30СМ да успее да реагира.

Що се отнася до европейските изтребители като Gripen, те превъзхождат Су-30СМ благодарение на далекобойните ракети MBDA Meteor, които могат да поразяват цели на 200 километра. Су-30СМ почти няма какво да противопостави на това, тъй като неговите ракети Р-77 имат обсег от едва 100 км.

Освен това самолетът няма стандартен прицелен контейнер, който може да бъде монтиран под фюзелажа. Това означава, че възможностите му за удари по наземни цели са доста ограничени.

3. Су-30СМ2: новите ракети дават предимство

Вариантът Су-30СМ2 е развитие на концепциите, заложени в Су-30СМ. Външно тези самолети почти не могат да бъдат различени, но вътрешно има значителни разлики.

Руската страна заяви амбициозни планове за модернизация – включително оборудване на самолета с нова авионика и инсталиране на значително по-мощния двигател АЛ-41Ф1С от Су-35С.

Какво точно е било реализирано на практика остава неясно. Въпреки това, има един особено неприятен за Украйна аспект – Су-30СМ2 вече е адаптиран за използване на ракетата Р-37М, като кадри на самолета с това въоръжение се появиха миналата година. Освен това, изтребителят може да носи ракети Р-77 със среден обсег и Р-73 с малък обсег. Общо на 12 пилона Су-30СМ2 може да носи до 8000 килограма бойно натоварване.

Така неговото предимство пред украинските F-16 (да не говорим за остарелия МиГ-29) е значително. За да постигне поне паритет, Украйна се нуждае от съвременни ракети с голям обсег, като споменатата MBDA Meteor. Желателно е те да бъдат доставени заедно с основните им носители – самолети като Gripen, Rafale или Eurofighter.

2. Су-57: „Стелс“, който така и не стана стелс

Списъкът би бил непълен без най-новия руски изтребител, който самите руснаци класифицират като пето поколение. Още от самото начало е важно да се отбележи, че въпреки многобройните спекулации в мрежата, Су-57 не е просто модернизация на Су-27. Това е наистина нов изтребител.

Но отговаря ли той на критериите за пето поколение? Повечето световни експерти са единодушни – не.

Ключовото изискване за изтребителите от пето поколение е малката забележимост. Въпреки това, Су-57 не представлява класически „стелс“, което означава, че не може да се сравнява с F-22 и F-35.

По-рано експерти анализираха прототипа, представен на авиокосмическото изложение Airshow China 2024, и стигнаха до извода, че качеството на сглобяване на Су-57 оставя много да се желае.

Още преди това специалисти обърнаха внимание на факта, че на руския самолет са използвани прави, а не S-образни въздухозаборници. В последния случай входният отвор е разположен над или под фюзелажа, а двигателят е в задната част на самолета, като въздухозаборникът е с извита форма (напомняща „S“). Този подход намалява радиолокационната забележимост, защото екранира първата степен на компресора на двигателя.

Като цяло, реалният потенциал на Су-57 е труден за оценка, тъй като публикуваните характеристики са само теоретични. Известно е, че самолетът може да носи четири ракети Р-77 със среден обсег и две ракети РВВ-МД с малък обсег във вътрешните си отсеци. Определено количество въоръжение може да бъде поставено на външни точки на окачване, но тогава концепцията за „стелс“ напълно се губи.

Основната причина, поради която Су-57 не заема първото място в този списък, не е липсата на достоверни характеристики, нито фактът, че не отговаря напълно на изискванията за пето поколение.

По-важно е друго – броят на произведените самолети. Известно е, че досега Русия е построила само няколко десетки такива изтребители.

Трябва да се добави и че, въпреки позиционирането на Су-57 като „евтин аналог на F-35“, това очевидно не отговаря на истината. Производството в малки серии почти винаги води до висока цена на новото оръжие. Освен това, експлоатацията на нова техника, която няма почти нищо общо с предишните модели от серията „Су“, е значително усложнена за руските пилоти и техници.

1. Су-35С: най-доброто, с което разполагат руснаците

Су-35 (не трябва да се бърка със съветския Су-27М, който също е носил това име) представлява върхът на развитието на семейството Су-27. Затова не е изненадващо, че именно той оглавява този списък. Общото количество произведени Су-35С е около 120 броя.

Известно е, че Су-35С е оборудван с нови двигатели АЛ-41Ф1С, които го отличават от предишните самолети от серията „Су“. Най-голямата разлика обаче е новият радар с фазирана антенна решетка Н035 „Ирбис“, който, според руските твърдения, може да открива въздушни цели на разстояние до 400 км (реалната дистанция вероятно е по-малка).

Радарът има своите недостатъци – например, той е по-уязвим към смущения в сравнение с радарите на съвременните западни изтребители. Въпреки това, според руските стандарти, това е сравнително „напреднал“ образец.

Известно е също, че Су-35С може да използва ракети Р-37 – по-рано в мрежата се появиха кадри, потвърждаващи това.

Освен ракети „въздух-въздух“, Су-35С може да носи и обичайния за руските самолети набор от ракети „въздух-повърхност“, включително Х-31, Х-29 и Х-59, както и бомби от серията КАБ.

Важно е да се отбележи, че подобно на Су-30, Су-35С няма вграден оптико-електронен прицелен контейнер, което значително ограничава възможностите му за удари по наземни цели.

Превод: faktor.bg