Жилището, непозволяващо младите да напуснат дома: България е ярък пример в ЕС

Жилището се превръща в един от най-видимите маркери за различията между поколенията в Европа. За младите европейци самостоятелният живот все по-често е въпрос не само на личен избор, но и на достъп до достатъчно пространство и жилище, което може да бъде заплатено. В България този натиск е особено отчетлив: страната е сред страните с най-висок дял на младежите, живеещи в пренаселени домакинства.

Според актуализирания анализ на „Евростат“ през 2025 г. 26,9% от младите хора на възраст 15–29 години в ЕС са живяли в пренаселени домакинства. За цялото население делът е 16,8%, или с 10,1 процентни пункта по-нисък. „Евростат“ отчита, че във всяка страна от ЕС младите са по-засегнати от пренаселеността на жилището в сравнение с населението като цяло.

България е сред трите държави с най-висока стойност на показателя - 52,8% от младежите между 15 и 29 години живеят в пренаселени домакинства. Преди страната е Румъния с 60,4%, а Латвия е на второ място с 54,9%.

„Евростат“ посочва, че разликата между младежите, живещи в пренаселени домакинства, и общото население е най-голяма именно в България - 20,3 процентни пункта, следвана от Гърция с 20,1 и Румъния с 20,0 процентни пункта.

Проблемът е особено концентриран сред най-младите. В България, Румъния, Латвия, Хърватия, Литва и Гърция над половината от хората на възраст 15–19 години живеят в пренаселени домакинства. В Румъния делът достига 65,5%, а в Гърция - 50,1%. При България разликата между групите 15–19 и 25–29 години е 14,7 процентни пункта.

Картината се вписва и в по-широкия модел на напускане на родителския дом. През 2024 г. средната възраст в ЕС е 26,2 години. В България тя е 28,2 години, в Румъния - 27,3, а в Гърция - 30,7 години. За сравнение, във Финландия младите напускат родителския дом средно на 21,4 години, в Дания - на 21,7, а в Швеция - на 21,9.

Разликите не могат да се обяснят само с високите цени на жилищата. „Евростат“ отбелязва ролята на семейните и културните модели, пазара на труда, партньорските отношения и финансовите възможности. Данните обаче очертават отчетлив модел: в част от страните, където младите остават по-дълго при родителите си, пренаселеността е по-разпространена.

Другата страна на жилищния натиск е цената. През 2025 г. 9,1% от младите европейци са живели в домакинства, отделящи най-малко 40% от разполагаемия си доход за жилище, при 7,7% за населението като цяло. Най-високият дял е в Дания - 26,9%, и Гърция - 25,6%.

При възрастта 20–24 години натискът е най-силен: 11,1% от младите в ЕС попадат в домакинства, отделящи поне 40% от дохода си за жилищни разходи. В Гърция този дял е 28,1%, а в Румъния - 17,5%.