В продължение на векове свидетелствата за автентичност на реликви и дори гробове се е основавала почти изцяло на експертно мнение: някой идва на място и казва „да, това е пръстът на Свети Джим“

Репутацията заместваше доказателствата. Днес ДНК и лабораторни тестове могат да потвърдят дали кости, книги и артефакти действително принадлежат на хората, за които се смятат.

Именно това е целта на Проекта за ДНК на Леонардо да Винчи, който се стреми да отговори на един прост въпрос: тъй като през 1500-те години не е имало възможност да се секвенира ДНК, наистина ли костите в замъка Амбуаз принадлежат на Леонардо?

За целта екипът планира да сравни ДНК от останките на Леонардо с профили от живи роднини и, ако пробите съвпадат, да реконструира част от генома му. Тъй като легендарният ренесансов художник няма деца, изследователите Александро Вецози и Аньезе Сабато от Leonardo Da Vinci Heritage Association започват с класическа генеалогия, публикувайки проучването „Genìa Da Vinci. Genealogy and Genetics for Leonardo’s DNA“. 

Родословното дърво проследява странични линии чрез бащата на Леонардо и негов полубрат до 1331 г., идентифицирайки роднини, чието ДНК може да послужи като основа за теста.

Фокусът върху мъжката линия се дължи не само на наличието на информация, тъй като Леонардо е роден извънбрачно от връзката между уважавания нотариус Сер Пиеро и селянката Катерина. Проектът използва Y-хромозомата, която се предава непроменена от баща на син, за да идентифицира 15 мъжки потомци от мъжката линия на семейство да Винчи.

Заедно с антроположката Елена Пили, изследователите са подложили шестима от тези потомци на ДНК тестове. Анализът показал, че сегментите на Y-хромозомата съвпадат, потвърждавайки генетическата последователност на мъжката линия на да Винчи поне от 15-то поколение.

Началното генеалогично изследване също помогнало да се идентифицира гробът на няколко роднини на Леонардо, вероятно включително неговия дядо и няколко полубратя. Екскавацията на този обект довела до откриването на костни фрагменти, които са подложени на радиовъглеродно датиране и палеогеномно изследване.

Личността, от която идват фрагментите, е идентифицирана като мъж. Ако Y-хромозомата от тези проби съвпада с тази на живите потомци, проектът не само ще потвърди достоверността на историческите записи за бащинство, но може и да позволи реконструкция на ДНК на Леонардо.

Сред другите цели на проекта са „тестове на проби от частни или публични колекции на ренесансови произведения на изкуството“. Екипът вече е завършил пилотни изследвания за идентифициране на биологичен материал в стареещи образци на изкуството и за анализ на микробната флора върху или вътре в произведенията.

След като ДНК профилът на Леонардо стане ясен, учените могат да сравнят биологични остатъци върху произведенията и обектите, приписвани на художника, чрез строг сравнителен анализ.

Освен че ще потвърди дали Леонардо наистина е погребан там, където се предполага, секвенирането на ДНК може да даде по-богато разбиране за човека, чийто труд продължава да вдъхновява света повече от половин хилядолетие след рождението му.

Генетичните маркери могат да уточнят физически характеристики, за които досега само сме гадаели от портретите му — произход, пигментация и определени здравословни рискове. Това няма да разкрие „гения“, но ще добави ценен биологичен контекст към живота и работата на Леонардо./БГНЕС