Може ли реалността, в която живеем, да е само симулация, работеща на огромен вселенски компютър? Според нова научна теория – да. Британският физик Мелвин Вопсън твърди, че е открил ключова следа, която може да потвърди, че живеем в компютърна симулация.

Вселената – кодирана и оптимизирана?
В своя статия в престижното издание AIP Advances, Вопсън предлага нов поглед върху гравитацията. Според него тя не е просто сила, която привлича, а резултат от алгоритмичен стремеж на вселената да подрежда и компресира информация – досущ като компютър, който оптимизира данни.

„Гравитацията може да е още един механизъм за компресия на информация в една симулирана реалност“, казва ученият.

Той се основава на т.нар. втори закон на информационната динамика, според който вселената се стреми към минимална ентропия – точно както компютър би намалил обема на данните чрез ZIP-файл.

Гравитацията като код?
Вопсън смята, че елементарните частици са като пиксели, които се подреждат в триизмерната реалност от единици и нули. Гравитацията, твърди той, не привлича просто материя, а организира самата симулация, за да работи по-ефективно.

„Реалността може да е продукт на сложна цифрова архитектура“, добавя ученият. „Гравитацията е просто още един ред в този код.“

Теорията не е нова – но получава нови аргументи
Философът Ник Бостром и култовият филм Матрицата популяризираха още в началото на 2000-те идеята, че реалността е симулация, създадена от висша цивилизация. Новият принос на Вопсън обаче е, че предлага физически модел, чрез който това може да се докаже или поне да се доближим до отговорите.