Кабинетът "Гюров" оставя ръст на разходите и по-висок дефицит

Финансовото състояние на държавата към края на април 2026 г., в последната фаза от управлението на служебния премиер Андрей Гюров, се характеризира с нарастващо напрежение върху публичните финанси. Наблюдава се ясно изразена тенденция: приходите се увеличават, но разходите растат с по-бързи темпове, което води до разширяване на бюджетния дефицит.

Към края на април дефицитът достига 1,75 млрд. евро, което се равнява на приблизително 1,4% от прогнозния Брутен вътрешен продукт. За сравнение, през същия период на 2025 г. той е бил 1 млрд. евро или около 0,8% от БВП. Това показва не само номинално увеличение, но и влошаване на бюджетното салдо спрямо размера на икономиката.

В основата на този процес не стои спад в приходите. Напротив, държавните постъпления бележат ръст. Общият обем на приходите, включително помощи и дарения, достига 14,1 млрд. евро, което представлява увеличение от 1,5 млрд. евро спрямо година по-рано. Основният принос идва от по-високите данъчни приходи, както и от засиленото постъпление на външно финансиране. В същото време част от неданъчните приходи изостават поради административни решения, сред които отлагането на вноската от Българската народна банка.

Ключовият фактор за разширяването на дефицита обаче са разходите. Към април те достигат 15,8 млрд. евро, спрямо 13,5 млрд. евро за същия период на предходната година. Увеличението е концентрирано в няколко основни направления: социални и здравноосигурителни плащания, пенсионни разходи, възнаграждения в публичния сектор и капиталови инвестиции.

Зад тези стойности стоят конкретни политически решения. Индексацията на пенсиите с 8,6% от средата на 2025 г. оказва пълния си ефект през настоящата година. Паралелно с това, повишаването на минималната работна заплата и мерките за компенсиране на инфлацията чрез по-високи възнаграждения в публичния сектор водят до устойчив ръст на разходите за персонал. Допълнително, ускореното изпълнение на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост увеличава капиталовите разходи.

В резултат се оформя класически бюджетен дисбаланс – приходите нарастват, но разходите се увеличават с по-висока скорост.

По отношение на фискалния резерв, публикуваните от Министерството на финансите данни не съдържат конкретна стойност към април 2026 г., което насочва вниманието към текущото бюджетно салдо за сметка на информацията за наличните буфери. Това е съществен елемент, тъй като резервът играе ключова роля за покриване на временни дефицити и поддържане на ликвидността на държавата. При разширяващ се дефицит логично възниква въпросът до каква степен този ресурс се използва и дали остава в рамките на устойчиви нива.

Данните показват, че към 31 януари 2026 г. фискалният резерв възлиза на 8 240,8 млн. евро. Само два месеца по-късно — към 31 март 2026 г. — той намалява до 5 855,6 млн. евро, което представлява спад от приблизително 2,4 млрд. евро.

В края на управлението на Андрей Гюров публичните финанси навлизат в етап на разширяващ се дефицит, обусловен не от недостиг на приходи, а от активна разходна политика. Подобен модел може да бъде устойчив при наличие на стабилен икономически растеж, но създава рискове при икономическо забавяне или при необходимост от фискална консолидация. В този контекст следващото управление ще бъде изправено пред необходимостта да балансира между поддържането на социалните и инвестиционните ангажименти и ограничаването на бюджетния дефицит.