Правителството тихомълком е премахнало лимита за заплатите в бордовете на 17 държавни фирми. Досега възнагражденията на изпълнителните директори в акционерните дружества бяха ограничени до максимум 18 минимални работни заплати, а на членовете на бордовете на тези предприятия - до 6 минимални работни заплати. Занапред тези лимити се премахват, както какви да бъдат възнагражденията на шефовете ще решават съответните министерства-принципали.

Това става ясно от окончателните редакции на промените в правилника за прилагане на закона за публичните предприятия. В документа са добавяни текстове, които отсъстваха в обявения за публично обсъждане вариант, има и редакции в обратната посока, пише"Сега". Според финалния вариант на документа лимитите за шефските заплати отпадат във всички публични предприятия, създадени със специални закони. В момента съществуват 17 такива предприятия - тотализаторът, всички горски предприятия, НКЖИ и "Пристанищна инфраструктура", РВД, "Радиоактивни отпадъци", "Управление и стопанисване на язовирите" и др. Предвидено е те да се преобразуват и след преобразуването РВД ще остане единственото предприятие с такъв статут, но в момента в групата са всички 17 компании, които съответно ще могат да се възползват от новия ред за неограничени възнаграждения за бордовете. Не е ясно кога ще бъдат преобразувани те - до юни трябва да представят график как ще се движат процесите, но кога точно ще приключи преобразуването - не е ясно.

И без отпадането на лимитите максималните възнаграждения в държавните дружества скочиха рязко покрай увеличената минимална работна заплата. При лимит от 18 МРЗ за заплата на изпълнителен директор в държавно АД това е равносилно на възнаграждение от 14 040 лв. Миналата година максимумът беше 12 780 лв. Размерът на възнагражденията се актуализира на всяко тримесечие в зависимост от резултатите на дружеството по формула, но е преценено, че трябва да има и горна граница на заплащането. 

С измененията в правилника държавата е ограничила част от правомощията на Агенцията за публичните предприятия и контрол за сметка на засилване на правата на Министерския съвет и министерствата-принципали на фирмите. Така занапред методиката за оценка на изпълнението на бизнес програмите на дружествата ще се приема от МС вместо от агенцията. Агенцията ще отговаря единствено за оценката на бизнес програмите на големите предприятия, а останалите ще се оценяват от министерствата-принципали.

С промените в правилника се въвеждат и изрични основания за предсрочно прекратяване на договорите на членовете на бордовете. Такива текстове досега липсваха и това силно затрудни рокадите в дружествата при установени проблеми в тях. Занапред договорите за управление на държавните фирми ще могат да се прекратяват при неизпълнение на задълженията повече от три пъти в рамките на период до 3 месеца и при тежки нарушения на служебните задължения. В списъка с тежки нарушения попадат уронването на престижа на дружеството или министерството-принципал, разпространяването на поверителни данни, извършването на конкурентна дейност през свързани лица. Не е ясно дали тези текстове няма да отворят врата за саморазправа в държавните фирми. В първоначалния вариант на документа списъкът с нарушения, водещи до предсрочно прекратяване, бе още по-широк, като включваше като основание и бездействието.