Тереза Мей започна да се представя като пазител на Брекзит, след като през 2016 г. стана втората жена министър-председател на Великобритания. Тя обаче не успя да убеди депутатите да подкрепят нейната сделка и падна в капана на разногласията между твърдолинейните евроскептици в Лондон и безкомпромисните технократи в Брюксел.

Когато стана британски министър-председател, Тереза Мей каза, че има големи амбиции да се заеме със социалното и икономическото неравенство и да изведе Великобритания в челните редици на световната битка срещу трафика на хора и съвременното робство.

Тя пое от предшественика си Дейвид Камерън наследство, което още тогава за мнозина бе "чашата с отрова", след като британските избиратели неочаквано решиха да напуснат ЕС на референдума за Брекзит през 2016 г. Когато смени Камерън и след като референдумът разкри дълбоките социални, икономически и политически разделения, Мей каза в изявление пред премиерската канцелария на "Даунинг стрийт", че Великобритания има нужда от "визия на страна, която работи за всеки от нас".

62-годишната Мей беше сериозно затруднена в парламента, когато загуби мнозинството си след катастрофалните предсрочни избори през юни 2017 г., които насрочи, за да поиска от избирателите подкрепа за своето ръководство и плана си за Брекзит. Тя беше принудена да разчита на подкрепата на 10 депутати от северноирландската Демократична юнионистка партия (ДЮП) за консервативното си правителство на малцинството.

"Тереза Мей изигра доста зле едни адски трудни карти", написа през май Томас Рейнс, ръководител на програмата за Европа в лондонския политически изследователски институт "Чатъм хаус".

На 12 юли в едно от последните си интервюта, преди да напусне поста, Мей заяви пред в. "Дейли мейл", че съжалява, че е избегнала телевизионните дебати преди изборите през 2017 г. и е позволила твърде голяма поляризация заради Брекзит. "Направих всичко възможно за успех (на сделката за Брекзит). Бях... готова да пожертвам своя премиерски пост, да се откажа от работата си!", заяви тя пред популярния десен таблоид. Мей се съгласи, че е трябвало да направи повече, за да спре "поляризацията между реториката на мекия и твърдия Брекзит", предизвикала разделение между консерваторите и опозиционната Лейбъристка партия, както и сред британските избиратели.

В последните си седмици като министър-председател тя предприе трескава дейност и обяви създаването на нова служба, имаща за задача да наблюдава напредъка на правителствените агенции за намаляване на социалната несправедливост.

През юни тя говори пред Международната организация на труда за една от любимите си каузи: борбата с трафика на хора и съвременното робство. "Съвременното робство наистина е световна епидемия. Невидима, тя поразява нашите градове, нашите ниви и фабрики", каза тя. "През цялото време, в което съм била в правителството - първо като вътрешен министър, после като министър-председател съм се борила да променя това."

Като вътрешен министър Мей натрупа опит в поддържането на обществения ред и имиграцията. Като министър-председател тя се представи като сериозен защитник на "волята на народа" за Брекзит.

Мей е дъщеря на свещеник от Англиканската църква. Омъжена е от 1980 г. и няма деца.

През 1997 г. е избрана за първи път в парламента, през 2010 г. се издига до висш министерски пост в оглавявано от Камерън коалиционно правителство.

Като вътрешен министър и по-късно като министър-председател тя беше критикувана заради политиката на "враждебна среда" към незаконните мигранти и заради това, че не изпълни обещанието за намаляване на нетната годишна миграция във Великобритания под 100 хил. души. Консервативният депутат ветеран Кен Кларк заяви пред Би Би Си, че Мей е била подложена на "жестоко отношение" от своята партия и похвали упорития й стремеж за осъществяване на Брекзит въпреки пречките.

Мей описа себе си като отдаден, работлив държавен служител, решен да постигне Брекзит. Честото повтаряне от нейна страна на лозунги като "Брекзит означава Брекзит" и "силно и стабилно правителство" й спечелиха прякора Мейбот.

Тя очевидно се опита да разсее представата за себе си като за скован човек, танцувайки с младежи при посещенията си в Кения и Южна Африка, от които бяха излъчени кадри по телевизията. След като някои зрители се присмяха на несръчните й движения, Мей излезе на конференцията на консерваторите миналата година, пристъпвайки ритмично под звуците на Dancing Queen (Танцуващата кралица) на АББА.

От време на време се шегуваше в парламента или се иронизираше, но по-често отправяше остри нападки срещу левия лейбъристки лидер Джереми Корбин.

Мей, която е любител на крикета, публикува миналата седмица в "Туитър" още една снимка, на която танцува - този път със съпруга си Филип в чест на победата на Англия на финала на световното първенство по крикет.

Неотдавна, по време на пряка линия по радиото, я попитаха с кое от прочутите качества на изтъкнат бивш играч по крикет на Йоркшир и Англия се отъждествява най-много - издръжливостта, упоритостта и трудния характер. "Ами, Кен Кларк веднъж ме описа като адски трудна жена", отвърна Мей.

Тази "адски трудна жена" не можа да осъществи Брекзит и най-накрая, преди два месеца, през май прие, че трябва да предаде щафетата на новия лидер на консерваторите.

(източник: БТА)