Даниел Смилов, Дойче Веле

На 2 април българите ще поставят своеобразен рекорд – пети поредни парламентарни избори в рамките на две години. Неспособността на парламентите да излъчат стабилно мнозинство води до авариен режим на управление на страната – служебни президентски правителства действат в рамките на парламентарно зададена обща правна рамка, в която се внасят инцидентни промени без обща политическа идея за посока на развитие. Кампанията за предстоящите избори ще се определя от следните фактори:

Защо не искат да управляват?

Тези избори не бяха нито неизбежни, нито необходими: В отиващото си НС имаше мнозинство, способно да управлява – т.нар. “хартиена коалиция” (ГЕРБ, БСП и ДПС) плюс БВ. Управлението му вероятно щеше да е лошо, но по-добро от “служебното” безвремие. На “лидерска среща” преди седмица дори тези четири партии почти се разбраха да управляват след новите избори – въпросът е защо не управляват сега, когато имат солидно мнозинство в парламента? Единственият що-годе логичен отговор на този въпрос е, че тези партии и най-вече ГЕРБ поставиха тяснопартийни сметки над необходимостта от парламентарно избрано правителство – с идея да вземат евентуално няколко места повече, те тласнаха страната в нова фаза на парламентарната криза;

Президентът Радев и неговата проруска политика

Президентът Радев води все по-открита проруска политика: изказване на Румен Радев, че даването на оръжие за Украйна е “да гасим пожара с бензин”, стана водещо в руската преса и дори бе коментирано (в ироничен план) от президентите на Полша и Чехия - Дуда и Земан. Милош Земан дори призова в контекста на предизборни кампании да не се вземат насериозно “някои жалки и необмислени изявления”. Всичко това се случва, когато САЩ и Европа заявяват сериозна военна подкрепа за Украйна с най-съвременни танкове и други оръжия.

Липсата на синхрон между българския президент и западните ни съюзници не може да се обясни само с настроенията на българите – всъщност Радев е основна причина за тези настроения, защото и той, и служебните му правителства ги раздухват. Дори комунистът Земан започва да изглежда заклет европеец на фона на българския президент. Като добавим и афинитета на Радев към запазване на енергийните връзки с Русия, картината, която се получава, повдига въпроси за общата геополитическа ориентация на страната, която той си представя;

Неприятни изненади за БСП

БСП става все повече “Възраждане” като реторика и е все по-готова за партньорство с ГЕРБ на практика: Изглежда, че ръководството на БСП наистина смята, че могат да говорят едно, а да правят всъщност друго. Вярно е, че тази тяхна позиция в правителството “Петков” позволи на България да подпомогне Украйна в труден момент. Но такова лицемерие не може да се превърне в официална партийна линия без загуба на гласове и електорат, които вероятно ще отидат и при “Възраждане”, и при ПП. Доколкото следва тази линия, Корнелия Нинова би трябвало да е подготвена за неприятни електорални изненади, въпреки надеждите ѝ, свързани с хартиената бюлетина;

Странната активност на прокоратурата

Прокуратурата започна активно участие в изборната кампания с казуса “Нексо”: Иван Гешев реши да компенсира тригодишната липса на резултати по казуси като “Божков”, кюлчетата, къщата в Барселона и пр. с политически удобната за него история около “Нексо”. Прокуратурата отново демонстрира, че става ли дума за партии, различни от ГЕРБ и ДПС, тя се впуска с голяма охота и ресурс в разследването, прави напоителни мултимедийни пресконференции и започва да дава интервюта. С “Нексо” нещата не тръгнаха добре за прокуратурата обаче, защото компанията междувременно постигна извънсъдебно споразумение в САЩ, а обвиненията във връзка с терористи се оказаха абсурдни.

Съдът прие единствено аргументите на прокуратурата за евентуални данъчни нарушения в България, но и това предстои да видим как ще се развие. Междувременно посолството на САЩ направи необичайно и много показателно уточнение, че участието на Иван Гешев в молитвената закуска във Вашингтон не е по официална правителствена покана, свързана с някаква съвместна работа между нашата прокуратура и американските власти. Като цяло кампанията на прокуратурата тръгна с много шум и смесени резултати;

Референдумите като метод за саботаж

Антисистемни референдуми: Предизборната кампания ще се повлияе и от два референдума, чиято цел – освен да вдигнат вота за определени партии – е да саботират въвеждането на еврото и да превърнат България в “президентска република”. И по двата референдума КС трябва да се произнесе: единият представлява зле прикрито заобикаляне на забраната да се провеждат референдуми по теми от юрисдикцията на ВНС (каквото е смяната на формата на управление). В крайна сметка конституцията предвижда само един начин за промяна на формата на управление и този начин не е с референдум.

Другото допитване за еврото противоречи на вече поети ангажименти на България да се присъедини към еврозоната, когато е готова за това. Страната очевидно е готова за такъв акт и заиграването с датите във въпроса за референдума не променя принципния ни ангажимент да въведем общата валута. Което – според огромна част от специалистите – е и доброто решение за страната. В ситуация, в която се е натрупало недоволство от управляващите, антисистемните референдуми се надяват да го мобилизират за целите на определени партии;

Обединение за съдържателна политика

ПП и ДБ обмислят явяване с общи листи: Тази идея е добра, доколкото би намалила фрагментацията в НС. Самото обединение би могло да стане и повод за натрупване на електорална енергия около новата формация, която реалистично би могла да е конкурент на ГЕРБ за първото място. Но това обединение трябва да се сключи скоро – съспенсът около него не бива да се превръща в лайтмотив на предизборната кампания на ПП и ДБ, тъй като хората очакват съдържателна политика, а не вътрешно-коалиционни маневри. Много внимателно трябва да се постъпи и с поканите към малки партийки и организации – ако това изобщо е нужно, би било добре да стане след като предизборното обединението на двете коалиции е вече факт;

ГЕРБ и ДПС ще продължат да играят за “реабилитация” на лидерите си

Прочитът на ГЕРБ и ДПС на последните избори е, че тече процес на тяхната “реабилитация” от корупционните щети, които понесоха в периода 2020-2022 г. Скандалите около Борисов и списъкът “Магнитски”, според говорителите на ГЕРБ, са нещо от миналото, което е вече забравено. Затова – според тези говорители – ГЕРБ и ДПС трябва да бъдат допуснати във властта такива каквито са, без да се променят.

Предстоящата кампания ще е тест за тази политическа теза. Проблемът с нея е, че тя е по съдържание несъстоятелна – времето не лекува корупционната репутация. Забравата може да е временна и споменът да се върне във всеки един момент, било чрез напомняне от Марк Рюте, било от американски конгресмен, но най-вече при изостряне на междупартийната надпревара вътре в страната. Затова хора, за които има сериозни съмнения за корупция, не могат по принцип да участват в управлението на развити демокрации, защото са уязвими и правят самото управление нестабилно. В крайна сметка основната причина за невъзможността да се състави устойчиво правителство в България е наличието точно на такива играчи, които имат претенция да управляват. От тази гледна точка, предпоставките за нестабилност остават и в новата кампания;

Инструментализация на темата “Македония”

И в България, и в Северна Македония има политици и общественици, които са заложили кариерата си, за да блокират членството на съседката ни в ЕС. В предизборната кампания има опасност радикалите от двете страни да окупират темата и да наложат своя дискурс по нея. Разбира се, България трябва да се противопостави на всякакви актове на насилие срещу българи в РСМ и да иска справедливо наказание за тях. Но инциденти не бива да стават причина за смяна на стратегията на страната – в крайна сметка радикалите не могат да бъдат оставени да диктуват двустранните отношения чрез побои и други провокативни акции. И двете правителства трябва да демонстрират голяма зрялост, заКак разследването на "Ди Велт" помага да разберем кой кой е в България да избегнат подобен проблем – предстои да видим дали ще го направят.

Гореизброените фактори ще са водещи в новата кампания. Вече стана ясно, че икономическият апокалипсис, вещан преди миналите избори, няма да се състои. Но страната се люшка като кораб без ясна посока, а това не е най-добрият начин за наваксване на изоставането ни в икономическото развитие спрямо останалите членки на ЕС - вече и спрямо сходни на нас страни, като Румъния.

Какви са изводите

Може ли нещо да се направи, така че България да мине по-лесно през задаващите се нови политически турбуленции? Едно нещо, което би стабилизирало отчасти политиката, е основните партии да поемат предизборен ангажимент, че каквото и да е правителството, те няма да правят компромиси с две неща. Първо, евроатлантическата ориентация на страната, помощта за Украйна, независимостта от руски енергоносители и конструктивната роля на България по отношение на Западните Балкани и най-вече Северна Македония.

Второ, членството на България в еврозоната в най-кратки срокове, когато страната наистина е готова. Имаме шанс да влезем в еврозоната през 2024 г., който не бива да се изпуска. Вярно е, че инфлацията сигурно ще е по-висока от Маастрихтските критерии, но ако се аргументираме добре и енергично, компромис по този въпрос може да бъде постигнат.

Тези две обещания не са призив за “евроатлантическа” коалиция, а гаранция, че каквато и да е коалицията, в нея ще има основни партии, които няма да се отклонят от най-важните приоритети на България и няма да допуснат компромиси с тях.