Александър Плюшчев, Дойче веле

Разсъжденията за това, че все повече богатства се натрупват по престъпен начин, дълго време бяха характерни за хората с леви убеждения. "Левият завой", за чиято неизбежност писа осъденият олигарх Михаил Ходорковски през 2005 година, продължава и сега. Страната все по-осезаемо завива наляво. Напълно логично Ходорковски се интересуваше от проблема за взаимоотношенията между бизнеса и населението. Сега обаче вододелът минава по линията "елит и не-елит" Бизнесът стана част, и то не малка част от елита. Сега предприемачите не стават част от елита, благодарение на успешния си бизнес. Тъкмо напротив - успехите в бизнеса неизменно съпътстват онези, които по рождение, благодарение на брак или просто на връзки се оказват в подходящото обкръжение. В правилната прослойка. По-точно в правилния слой. А такива слоеве има само два - тънкият на "елита" и гигантският на "не-елита".

Прословутият милиард

Днес между двата слоя има пропаст и средната класа (отчасти и бизнесът, който не се крепи на държавни пари) е много по-близко до бедните, отколкото до този нов елит. При това новия елит се състои не само от онези, които успяха да натрупат богатство още преди 15 - 20 години и се смятаха за недостижими благодарение на своите бизнес способности. Знаменитата фраза на олигарха Полонски, че "Който няма милиард, да ходи на майка си у...", произнесена през 2008 година, днес е още по-актуална. Този прословут милиард, дори "изяден от инфлацията и девалвацията", стана един вид разграничителна линия. Милиардните богатства (при това не доларовите, а тези в рубли) днес са в ръцете на няколкостотин бизнесмени. Първото публично обявено "непредприемаческо" милиардно състояние станаха съкровищата на арестувания през 2016 година полковник Захарченко. И събитията се развиват стремително. Допреди две години такива съобщения шокираха хората. После станаха нещо обичайно за криминалната, а днес са включени и в светската хроника.

Новите "буржоа"

Шефът на руските пощи Николай Подгузов, тулският губернатор Алекей Дюмин и шефът на "Роснефт" Игор Сечин се споменават през последните месеци в медиите като притежатели на недвижими имоти за не по-малко от един милиард рубли. Впрочем едва ли някой би се удивил, че сред тях е и шефът на "Роснефт". На този фон един от главните пропагандатори в страната, телевизионният водещ Владимир Соловьов се оказва още по-богат, отколкото се предполагаше.  Той не блести толкова ярко със своята втора вила в Подмосковието и с недвижимите си имоти в Москва. Но все пак впечатлява. При това въпросът : "Откъде? Че плащат ли толкова много в телевизията?" вече все по-малко интересува публиката.

Фактическото притежание на богатство в Русия измести въпроса за законността на неговото придобиване. Корупционните схеми, прането на пари, подкупите, кражбите и всякакви други начини на обогатяване останаха на заден план. На преден план излязоха скъпите часовници, луксозните лимузини, жилищата и вилите. Дори сред кръговете, уважаващи частната собственост се налага становището, че в съвременните условия с честен труд не е възможно да бъде натрупано каквото и да е било състояние. Ето защо в очите на "не-елита"- от лумпена до креативната класа - богатството само по себе си представлява улика. При тези темпове не е далеч и денят за разправа с "буржоата".

Сегашната атмосфера на класова ненавист до болка напомня описанието на революцията от 1917 година в съветските училища. И това не вещае нищо добро. Особено на фона на, меко казано, скромните икономически показатели и перспективи. Всички знаем, че в такава ситуация бедните стават още по-бедни, а богатите - още по-богати. Това означава, че желаещите да отнемат и поделят ще стават все повече. Макар и мнозина от тях да знаят, че подобни начинания не завършват добре.