Петър Чолаков, Дойче веле

През последните дни премиерът Борисов, висшите функционери на ГЕРБ и близки до тях анализатори се превърнаха в мрачни оракули, които сипят тежи обвинения и подозрения по адрес на политическите опоненти.

Проповедта от джипката бе заместена с проповедта от премиерската столова. Във всевъзможни включвания на живо Борисов все по-често и по-напоително разпалва страхове, кара се на „публиката” и пророкува възцаряването на хаотични и смутни времена, които чакали България без неговата „опитна десница” зад кормилото.

Обвинения и откровени клевети

Промените в изборното законодателство, според ГЕРБ, били „изнасилване на изборните правила“ и „законодателен тероризъм”. Те имали за задача „да дадат ЦИК в ръцете на кандидат-президента Радев”. Бързата справка обаче показва, че президентът само назначава с указ предложените от Народното събрание членове на ЦИК - с други думи: промените не дават допълнителна власт на държавния глава.

Въвежда се изцяло машинен вот в страната в секции с 300 и повече избиратели. По този повод, Борисов обвини „Да, България” в конфликт на интереси, защото приела дарение от 100 лв. (!) от доставчика на машините. Това твърдение бързо бе опровергано. Пресолявайки гозбата, без да направят елементарна проверка на фактите, ГЕРБ станаха за смях.

Вопли в ГЕРБ предизвика и „забраната” на хартиените бюлетини, която била безпрецедентна. И това не е вярно. Всъщност, с хартиени бюлетини ще може да се гласува в малките секции, както и навсякъде, където има технически проблеми с машините. Всички методи и техники за контролирането и купуването на вота, прилагани под носа на правещия се на разсеян в продължение на години български политически „елит”, са разработени за гласуването с хартия. Машинното гласуване сериозно ще възпрепятства престъпленията. Пита се тогава защо от ГЕРБ се инатят? Да не би защото са сред основните получатели на контролирания и купен вот.

Не е патриотично?

ВМРО, доскорошните коалиционни партньори на ГЕРБ, осъдиха и премахването на ограничението от 35 секции в страните извън ЕС - това не било патриотично, включително и защото така се давало повече власт на ДПС. В действителност от премахването на този абсурд печели демокрацията. Стотици хиляди българи живеят на много места по света извън ЕС.

По данни на Евростат, през 2018 българите живеещи в ЕС са изпратили на свои близки и роднини в България 833 млн. евро, а цели 343 млн. евро са дошли от страни извън съюза - най-много от САЩ, Канада и Турция. Що се отнася до ДПС, там ни бива да се ограничава правото на гласуване, защото това е противоконституционно. Нужно е да се пресекат черните партийни каси и изборният туризъм.

Според ГЕРБ, новите избори били безотговорно разхищение. Забележете, това го казва партията, към чийто лидер са отправени обвинения за някои тежки корупционни скандали в най-новата история на България. От партията на Борисов заговориха дори за конституционна криза и вещаят, че България я чака спирала от предсрочни избори. Конституционна криза днес няма, но има парламентарна (партиите в парламента не могат/не желаят да излъчат правителство). Тази криза обаче може да бъде решена, така както повелява основният закон - чрез инструмента на предсрочните избори. Твърдението, че ще се стигне до зацикляне на изборната машина и конституционна криза е чиста спекулация, защото няма как да бъде потвърдено или оборено в момента.

Също такава спекулация, която цели да всели паника и разпали страхове, са думите на Борисов, че служебното правителство го чакал невиждан бежански натиск и то нямало да се справи. Изглежда, че мрачните тиради на г-н Борисов са породени от собствените му страхове. Той може би се опасява, че ГЕРБ няма да бъдат фаворит на изборите през юли и отсега се опитва да дискредитира резултатите.

Политическите реалности са вече други

Борисов не желае да проумее, че след последните избори политическите реалности са вече други. Той е свикнал да дава нареждания, да реди дълги монолози, а медиите да следят с трепет всяка негова стъпка. В момента е министър-председател в оставка, а съвсем скоро ще има служебен кабинет и нов премиер. Трескавата активност на Борисов наподобява на скеча-клише от анимационните филми, в който героят продължават да тича на пълни обороти, без да си даде сметка, че е загубил почвата под краката си.