Нов генетичен анализ от Хондурас дава отговор на вековна загадка

Древният град Копан, разположен на територията на днешен Хондурас, е дълго време обект на археологически интерес, но едва сега учените получават генетични доказателства за това как и защо цивилизацията на маите е преживяла катастрофален упадък преди около 1200 години. Според ново изследване, публикувано в списание Current Biology, геномни данни от човешки останки дават ценна информация за произхода, връзките и изчезването на тази изумителна култура.

Копан – изгубената столица на маите

Копан е процъфтяващ център на класическия период на маите – между III и X век сл. Хр. Основан с установяване на царска династия около 426–427 година, градът функционирал като важно търговско и културно средище, свързващо Централна и Южна Америка. През пика си градът е имал население от около 20 000 души и се отличавал с монументална архитектура, каменни стели и сложни йероглифни надписи. След рязък упадък през IX век, Копан е окончателно изоставен около 1200 г. сл. Хр. и векове наред остава забравен, погълнат от джунглата.

Повторното му „откриване“ за съвременния свят настъпва в началото на XIX век, когато американският пътешественик Джон Лойд Стивънс и художникът Фредерик Кетърууд документират руините през 1839 г. Техните разкази и илюстрации предизвикват голям интерес към древната цивилизация на маите в Европа и Америка, поставяйки началото на научните изследвания в региона. През XX век Копан се превръща в една от най-проучваните археологически зони в Централна Америка и днес е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Генетични улики от миналото

Изследователите анализирали ДНК от седем скелета, открити при разкопки в Копан – включително на индивид, за когото се смята, че е бил владетел. Включени са и данни от други древни места в Северна, Централна и Южна Америка. За пръв път учените получават пълна картина за произхода и движението на населението в този район - съобщи independent.co.uk.

Резултатите потвърждават, че маите в Копан са имали генетични връзки с населението на днешно Мексико и Белиз – нещо, което досега е било само хипотеза. Освен това е открита интересна връзка с древни популации в Андите, Бразилия и Аржентина, както и със съвременни представители на маите.

Разпад на цивилизацията – поглед през генетиката

Най-същественият извод от изследването е резкият спад в числеността на населението на Копан в края на класическия период (IX–XI в.). Това се припокрива с наблюдавания колапс на други големи маийски центрове и се свързва с редица фактори – сериозни суши, социални конфликти, икономическа нестабилност и политически разпад.

„Оценките за ефективната численост на населението показват значителен спад в края на класическия период, когато цивилизацията на маите е преживяла широко разпространено разклащане и крах“, се посочва в проучването.

Интересното е, че докато в Андите също се наблюдава демографски срив в същия период, там населението се възстановява в следващите столетия – вероятно благодарение на възхода на инките. За маите обаче този колапс се оказва траен.