Константин Егерт, Дойче веле

Полковник Алфред Редъл заемал различни висши постове във военното контраразузнаване на Австро-Унгария до 1913 година. Именно тогава, година преди избухването на Първата световна война, го разобличават като руски шпионин. Полковникът се самоубива, за да не го изпратят на съд. Някои историци твърдят, че информациите, предадени от полковника на руския генерален щаб, са били толкова важни, че именно Редъл навярно е бил основният виновник за поражението на Хабсбургската империя.

Шпионската дейност на засега неизвестния полковник от днешната австрийска армия, който беше арестуван преди няколко дни за шпионаж в полза на Москва, явно е несравнима с предателството на Алфред Редъл. Затова пък е сравним скандалът. В известен смисъл той е дори по-лош от станалия преди 105 години. По онова време Русия и Австро-Унгария са част от двата съперничещи си блока - на Антантата и Тройния съюз, които вече се готвят за война. Докато съвременна Австрия претендира за ролята на един от основните съюзници на Кремъл в Европа.

Прекъснатият валс на Путин

Виена се застъпваше за отмяна на санкциите срещу Русия, а австрийският "мини- Газпром" - OMV открито подкрепя строежа на "Северен поток 2". Спомняме си и това, че Владимир Путин присъства лично на сватбата на външната министърка Карин Кнайсл и танцува с нея, демонстрирайки, че неговият режим изобщо не се интересува от западните санкции. Австрия беше и една от малкото западни страни, които демонстративно останаха настрана, когато през пролетта на 2018 година държавите от ЕС, САЩ и Канада масово експулсираха руски агенти в знак на солидарност с Великобритания след покушението срещу Сергей и Юлия Скрипал.

Внезапно всичко се промени. Карин Кнайсл отмени визитата си в Москва. Австрийският канцлер Себастиан Курц и неговият министър на отбраната заявиха, че шпионажът срещу неутрална държава е абсолютно неприемлив и ще се отрази отрицателно на двустранните отношения. В Кремъл явно не бяха очаквали чак толкова суров тон от Виена и реагираха така, сякаш някой шофьор от правителствения гараж изведнъж е изявил претенцията да бъде назначен за министър на транспорта.

Австрийският посланик Йоханас Айгнер беше привикан на обяснения в руското външно министерство. Със станалия вече типичен за наследниците на Молотов грубоват маниер на действия Сергей Лавров скастри австрийския посланик, задето Виена е дала гласност на шпионския скандал, вместо преди това кротко да го обсъди с Москва. В думите на Лавров звучаха нескрита обида и удивление. Как се осмеляват тези нахални австрийски провинциалисти, които Русия така или иначе държи в ръцете си, да изразяват някакво собствено мнение и да защитават някакъв си свой суверенитет?

Възмущението на Москва явно се подхранва от особените обстоятелства около скандала. По данни на печата, анонимният (засега) последовател на Алфред Редъл е работил за Русия повече от 20 години. Излиза, че австрийското контраразузнаване не е подозирало нищо през всичките тези години. Австрийските медии твърдят дори, че шпионинът е бил разкрит благодарение на информации, подадени от германското разузнаване.

Виена по принцип много внимателно се вслушва във всичко, което идва от Берлин. А сегашният сигнал оттам е недвусмислен: "Скъпи австрийски колеги! Нали не искахте да си имате работа с руската агентура, а си мечтаехте да запазите "особени отношения" с Москва? Ето ви тогава информация, която просто няма как да игнорирате! Сега ще ви се наложи да застанете в общата редица с другите страни от ЕС!".

Виена ще бъде принудена да се дистанцира

Предупреждението, което правителството на Ангела Меркел отправи, бе предназначено не само за Себастиан Курц, а и за Владимир Путин: "Не се опитвайте да всявате разкол на западния фронт! Ние ще принудим онези, които не маршируват в строя, да влязат в крачка!". Това е лоша новина за Кремъл. Положението е просто безизходно, особено след нетактичните изявления от страна на руското външно министерство, които амбициозният австрийски канцлер няма как да оцени другояче, освен като лична обида. Правителството на една от най-благоразположените към руското ръководство страни в ЕС сега ще бъде принудено да се дистанцира от Кремъл, за да не си навлече вътрешно- и външнополитически проблеми.

Скептицизмът на австрийските политици и бизнесмени по отношение на санкциите и желанието им да поддържат делово сътрудничество с Русия няма да изчезнат. Но за тях ще бъде много трудно да го изразяват публично, ако не искат да изглеждат като лакеи на Путин. Най-забавното в цялата история е следното: австрийската преса пише, че полковникът-шпионин е молил руските си началници да го оставят на мира. Но с обещания или със заплахи, те явно са го заставяли да продължи работата си. Излиза, че за самите тях е щяло да бъде по-добре, ако не бяха проявявали чак толкова голямо старание.