Проф. Никола Алтънков

На дневен ред са преговорите за приемането на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Още на 17 октомври м.г. страната трябваше да получи покана за членство, но бе спряна главно от Франция. Беше се заговорило за известно недоволство от българска страна, чуха се и официални мнения, че нашето съгласие не бива да бъде безусловно, бе създадена Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Нероден Петко!

Македония създава трудности като настоява за ДЪРЖАВНО признаване на македонски език, македонска националност като продължава да си набавя (краде) история от България. Напоследък се посегна и върху старата българска архиепископия в Охрид, но тук нашата Патриаршия се опъна и то с право! Македонска православна църква може да бъде спонсорирана от българската Патриаршия, но не и МПЦ- Охридска Архиепископия!

Това което представителите на Скопие вършат – и ще продължават да го правят e –

да хитруват, мънкат, отлагат и саботират по всякакъв начин постигането на споразумение,

тъй като то би разрушило основните постулати на македонизма им. 

След като се разбра, че противоречията са нерешими, българската страна изгради консенсусно становище, а БАН излезе с изложение относно езика. За първи път след 75 години България е единна и показа, че Македония е жива за нас и не е само „най-романтичната част от историята на България."  И сигурно не е само история!

Понеже процедурата явно се проточва ни се дава възможност да подготвим ясно и конкретно възражение и то с оглед на действителното положение в момента. Какво е то?
Северна Македония е пълноправен субект в международното право и от 1991 г. е независима, ако не и напълно свободна и демократична страна, член на ООН и призната от всички страни-членки, вече член на НАТО и от декември 2005 г. кандидат член на ЕС. България прие името Македония още при  признаването на страната през 1991 г. както и се съобрази с последвалите БЮРМ и сегашното Северна Македония. Вероятно ще приеме и друго име на страната, ако се наложи.  

Основополагащите принципи на добросъседските отношения, договорени между България и Северна Македония, са фиксирани в съвместна декларация от 22 февруари 1999 г., потвърдена със съвместния меморандум, подписан на 22 януари 2008 г. в София. Толкова - и това е всичко, което две приятелски страни могат да сторят. Оттам нататък езикови, филологически, образователни, етнически и даже исторически проблеми не са и не могат да бъдат предмет на междудържавни споразумения. Нещо повече – те трябва да се избягват, тъй като могат да увредят добросъседските отношения, а са и направо излишни. Те обикновено се дискутират между филолози, социолози, политолози, етнолози, археолози или историци. В края на краищата Северна Македония ще бъде – или не – приета в един съюз на държави, а няма да се явява на поправителен изпит по лингвистика, или антична история. Държавите боравят с понятия като суверенитет, граници и подписват международни договори.

Условието, което трябва да бъде поставено за изпълнение на Северна Македония при започване на действителните преговори за присъединяване към ЕС е признаването на българският елемент, на българското присъствие в държавата им. Преведено на европейски език, това е формално и официално 

признание на етнически българи в държавата им

Този е въпросът над въпросите и докато не бъде решен на преговорите не трябва да се дава ход. Съображенията не са емоционални, нито утопични, а се основават единствено на съществуващите реалности.
Досега този въпрос не е бил повдиган по няколко причини. Залъгвали сме се – мълчаливо, срамежливо – че българско малцинство в Македония не може да има, тъй като македонците са българи. Но това е само частично верно. В сега наричащата се Северна Македония живеят около два милиона души, които имат македонско гражданство, но не всички от тях са българи. Освен българите има албанци, турци, цигани, сърби, власи и какви ли не други, има и македонисти. Те не само не се наричат или възприемат себе си като българи, но ги  и мразят. Държавата Северна Македония е изградена на македонистична основа, което значи, че не е българска, нещо повече, 

тя е противобългарска

Ние обаче вярвахме, че „кръвта вода не става”, въпреки признаци за противното и доживяхме до днес да приветстваме братята ни за членство в голямото европейско семейство.
След дългия период на преследване на българи и всичко българско в Македония, след повече от 35,000 убити и над 120,000 българи минали през лагери и затвори, след кражби на история, език, минало и култура българското отново изплува, появи се и сега търси и иска признание.

Според официалните македонски статистики (последното преброяване е през 2002 г.)  българите са представлявали 0.073% от целокупното население на Република Македония или всичко 1417 души. Останалите народности са: 1,297,981 македонци или 64.18%, 509,083 албанци (25.17%), турци 77,959 (3.85%), цигани 53,879 (2.66%), сърби 35,939 (1.78%), бошняци и мюсюлмани 19,571, власи 9695, унгарци 2003, гърци 422, евреи 53 и други, общо 2,022,547.

Възможностите за изява на българите в Македония даже след обявяването на независимостта на Македония през 1991 г. са били крайно ограничени. Те са преследвани, унижавани и репресирани по всякакъв начин. Въпреки разпоредбите на странния „Закон на македонската чест” и забраната на  двойно гражданство, обаче,  българите са намирали и продължават да намират начини да докажат, че държавата им не принадлежи само на македонисти и арнаути.

От подадените 185,477 молби на чужденци за българско гражданство през годините 2001-2015, получилите гражданство са 116,222, от които 59,968 са българи от Македония. Не е известен броят на подалите молби и получили българско гражданство жители на Македония преди 2001 година, но може да се приеме, че те са поне 25,000 (период 1991-2000 г.). 

Нови 6196 български македонци са получили българско гражданство през следващата 2016 година. Липсват достоверни сведения за следващите години, но чрез метода на екстраполация по изчисления на автора за 2017 година те са 7500, за 2018 – 8500 и за 2019-2020 г. са 6500. Така общият

брой на получилите българско гражданство жители на Македония е  113,664 

Всички те са доказали с документи своя произход и българско самосъзнание при приемането на  българско гражданство. Това прави българите в Северна Македония втората по брой национална група след албанците.

Може да се отбележи, че това число е минималното, тъй като родствениците на получилия българско гражданство не стават автоматично български граждани. Ако към горната цифра се прибави съпруга и едно дете, както и по един дядо/баба от страна на новия български гражданин и неговата съпруга, броят се увеличава петорно, сиреч 568,320 души. Това е вече много и българската държава неможе да мълчи, а е 

длъжна да поиска всички права, които се полагат за албанци

в Македония да бъдат дадени и на българите там. 

Ще трябва да бъдат осигурени всички етнически права: обучение на български език в държавните училища, право на самостоятелен религиозен и културен живот, равноправно участие в обществения и политическия живот на Републиката, даване на пълен и неограничен достъп до държавни и частни медии, участие в администрацията, сигурността и съдебната система, обявяване на българите в Северна Македония за държавнотворен фактор, отмяна на архаичния и реакционен „Закон на македонската чест” и строго преследване на нарушителите на правата на българите от страна на държавни и местни органи на властта.  

Не се очакват възражения от страна на Европейския Съюз (ЕС) относно българското изискване за предоставяне на етнически права на българите в Северна Македония, тъй като точно държавите от ЕС са в първите редици на блюстителите на малцинствени права от всякакъв характер. Остава да се види дали Германия, която държи на Северна Македония, но не желае приемането на Албания (двете страни вървят в пакет както на времето България и Румъния) ще успее да превъзмогне възраженията на Франция, Дания и Холандия, които бяха против приемането, поне засега и на двете държави.

В Заключенията на Съвета на Европейския съюз относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране от 18 юни 2019 г. изрично се предписва (т.5) – в отдела за Северна Македония:

"Съветът припомня, че принципите на правовата държава са основна ценност, на която се гради ЕС и която заема централно място както в процеса на разширяване, така и в процеса на стабилизиране и асоцииране... Необходимо е също да се активизират усилията за защита на основните права, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства, изпълнението на ангажиментите, поети във връзка с обективното и свободно самоопределение, недискриминационното отношение към националните малцинства и борбата с дискриминацията на уязвими групи, като ромите и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица."